Седя сама в празната стая,а вятъра злобно съска в прозорците и сякаш за хиляден път повтаря страшната дума..”СБОГОМ!!!”...Затварям очи и си мисля за теб..За моета обич..за всичко което ти дадох и лъжите които получих в замяна....
Знаеш ли?...Не те разбирам...Не мога и не искам да проумея защо трябваше да живеем в една лъжа.В един свят..в кйто макар да бях щастлива съм била просто марионетка в ръцете ти..Една малка кукла с която можеш да правиш каквото си поискаш...Чуствам се жалка..Но всъщност НЕ!Жалкия си ти..Ти с твоето лицемерие и подлост..Наистина ли си мислеше че ще ти е толкова лесно да ме изхвърлиш от живота си и да ме сломиш...Като просто не ми се обаждаш...Като тя ми праща SMS-и...Не става така..Съжлявам няма да ти направя този жест..Ще си тръгна сама..Наранена..С кървяща рана..Но с гордо вдигната глава..Ти просто не ме познаваш...Няма да ти доставя удоволствието да ме гледаш как страдам...Няма да те гоня..Няма да те преследвам...Ти сам ще се върнеш..Нима не вярваш?!?..Тогава само стой и гледай...
