"ПЕСЕН НА ПИТ И КРИСТИ"

Обичам те... Обичам те... Обичам те...
Като във филм. Като в мелодрама.
Обичам те във този свят ценичен.
Шест милиарда и във него-двама.

Обичам те...
Каква банална фраза.
Обичам те...
Каква бездънна бездна.
Обичам те сред толкова омраза.
Небесна. Земна. Слънчева. И звездна.

Обичам те... Внезапно. Невъзможно.
Моментно. Еднократно. И безчетно.
Обичам те. Църковно. И безбожно.
Невероятно и хилядолетно.

/Недялко Йорданов - "Ще те накарам да се влюбиш"/

...сутрин през август :)

Лятно утро - чаша кола вместо кафе, къси боксерки вместо дрехи и смешно вързана на кок коса вместо дългата ми и до скоро поддържана грива...

Седя пред компютъра и чакам Той да се обади. Той още спи. Спи и в съня си пак е с мен...Надявам се :)

Напоследък с Него постоянно си говорим за бъдещето... За бъдещето в розовите цветове, в които го виждаме... А дали ще е розово? И какво въобще е бъдещето? Трябва ли да ме е страх от него или не?
Бъдещето, с тази негова неизвестност, в която е потънало, е най-големият ми кошмар. Всички пясъчни кули, които съм си построила могат да се разушат с един замах само ако Бъдещето реши... А дали изобщо нещо зависи от него или всичко е в наши ръце?
Чалгата, която гърми от тонколоната до мен не ми дава никакви отговори... Само объркани сигнали за изневери и болка -не искам да мисля за това сега! Изключвам я!
Много мои приятелки заживяха с "половинките" си и изведнъж... оказа се, че с тези половинки вече не си пасват така идеално, не се допълват по Онзи начин...
...А ако се случи и на мен?
Не мога да си позволя да го изгубя... Дори предпочитам да не живеем заедно, ако така Той ще остане до мен...завинаги...
А дали с този мои страх няма да пропусна милионите мигове, които ни предстоят... Аз знам, че той е Онази половинка, с която човек се разбира само с поглед...
Знам всичките му недостатъци и пак го харесвам...
Знам тъмните страни на характера му и пак го обичам...
С какво би ме изненадало едно такова съжителство?
Какво би променило?
Би ли променило мен? Не мисля. Тогава защо съм такава паника...
Спомням си времето без него...
Спомням си песните, които слушах...
И не искам да си ги спомням отново...