ПослеПис

Мисли си за мен...Понякога поне...

из "Мила от Марс"

-Обичаш ли ме?
-Повече от колкото може.
-А колко може?
-Не може.
-Въобще ли?
-Изобщо.

Един разговор с ТЕБ...

"-Защо връзките винаги трябва да са толкова трудни?
-Защото единственото по-трудно нещо е да си сам... "

Напоследък май ми се насъбра доста свободно време (прекалено много ако питате мен) и това не ми се отразява особенно добре...Като оставим настрана факта,че само се чудя каква работа да си намеря из къщи,за да избегна ученето (както в момента),ми се струва,че с толкова свободно време започвам да мисля прекалено много...А това не е никак хубаво!(всеки,който ме познава ще потвърди)...Най-лошото е,че не просто мисля,а мисля за теб...и сълзите не пресъхват...Какво ми става?
Чуствам се толкова пуста и празна отвътре...Неспособна да изпитам емоция или обич...неспособна да мразя дори...Ужасно е!
Страхувам се!Сякаш всеки ще ме нарани...Не допусам никого до себе си...Не искам пак да съм слаба...Не и след теб!
А имам нужда пак да се усмихвам без да играя роли,да целуна някого без вътрешната ми аларма да крещи "Бягай!"...Искам пак да съм влюбена!
Щастлива съм с живота си!Наистина!Не си мисли,че не съм...Раздвам се,че и ти беше част от него...Радвам се,че съм ти посветила толкова неща...Радвам се,че те нося в спомените си и че понякога ме посещаваш в сънищата...Радвам се ,че щом имам нужда мога да поговоря с теб в мислите си,но...Просто ми пречиш пак да се влюбя...
Случват ми се много хубави неща и знам,че би се зарадвал,ако знаеше...Забавлявам се и срещам много нови хора...Но винаги в очите им търся теб!
Сега си имам едно момче...Не сме заедно...Не по ОНЗИ начин,но с него май нещата започват да стават като с теб- "приятели с привилегии" (както казваха в един филм)...И пак ме е страх...Ами ако се влюбя?...Обещай ми,че няма!
Знаеш ли,че още спя с Немо?Смешно е...Вече съм почти на 19,а продължавам да спя с плюшената риба,която ми подари...Помниш ли,че се разплаках!?Помниш ли как ме утешаваше!?Сякаш е било преди 100 години...Толкова отдавна...Но вече е друго!Вече те преболедувах!Порастнах и съм по-независима...Не бих се върнала при теб...Остави ме да живея...
Отивай си!

Блудница...

В неделната утрин, поспряла за миг,
поглеждам към старата улица
и литва над къщите тихия стих,
роден в сълзите на плачеща блудница.
Изгубих се накъде в чужди очи,
чужди мисли превзеха ума ми,
улавях унесена чужди мечти,
чужди болки приемах за свои.
Булеварда вечерен стана ми дом,
а зимният вятър - приятел.
Дъха си ванилов изгубих навън...
Не ухая вече на лято...
Да обичам забравих сред тези мъгли,
задушаващи, грозни и черни...
Усмивката своя продадох дори
за цигара и парещо бренди.
Червените токчета чакат ме там -
захвърлени в ъгъла прашен
и съскат злокобно, и идва нощта,
и пак се изгубвам във мрака...
Роклята стара със евтин парфюм -
отново съм нощна царица!
Момичешки смях се понася навън...
и се губя по тъмната улица.

Моите токчета

С локви дъждовни и тъмни момчета
са пълни бургаските улици.
Потропват в мрака моите токчета
в летни жеги и зимни виелици.
Момичета с тъмни,смолисти коси
с тен златист,като вечното лято
ме поглеждат с присвити студени очи...
Моите токчета пеят в мрака!
В кафенето покрито с облци дим
влизам шумно със смях неприличен,
момичешка дързост и мъничко грим
и с моите токчета леко подтичвам.
Погледи срещам от всички страни
удивени,злобни,различни...
Токчета носят и други жени,
но моите скрили са чар непривичен.
Непознати момчета с усмивки опасни
ми махат за поздрав с ръка,
но уверено моите токчета крачат
и към теб,все към тебе вървят!

Малко лични наблюдения :)

За първи път от създаването на този блог мисля да напиша нещо сериозно,нещо като малък размисъл за хората и истинската им същност.Естествено като познавам собствения си стил на писане това ще бъде много трудно,но дори самата идея да предизвикам себе си,си струва:)

Задавам си толкова въпроси за странните характери,нрави и привички на хората,респективно мъжете,и не мога да намеря нито един отговор...

Днес с най-добрата ми приятелка се бяхме събрали за по парче торта в сладкарница „Неделя“ (искрено ви препоръчвам!) и се неусетно се впуснахме във вечното ни изследване на мъжката логика или по-точно на липсата на такава:)
Забелязали ли сте как колкото и да се опитвате да Го разберете-никога не се получава...Ами тогава?Къде се крие разковничето на идеалната връзка?Нима наистина мъжете са от Марс,а жените от Венера и цял живот безуспешно се опитваме да намерим общ език?!Нима наистина сме толкова различни?

Стараейки се да бъда максимално безпристрастна и да прикрия характерните за мен феминистки изказвания се питам има ли нещо сбъркано в цялата „ситема“ или сбърканата съм аз?Защо не можем да намерим поне едно общо нещо...Дори на секса гледаме по различен начин...И няма как-отказваме да погледнем света през очите на другия...и всеки е прав за себе си...

В женския свят мнението на другите (визирам приятелки,колежки) сякаш няма толкова голяма тежест...Не,то мнението има тежест (и може би затова се съветваме дори за лака за нокти,който възнамеряваме да си купим),но не се страхуваме от неодобрението им.В женското приятелство,го няма момента на страха да бъдем отлъчени от компанията,защото другите не харесват гаджето ни...Те ще ни мърморят малко,ще го обсъдят от глава до пети и накрая ще го приемат,защото така или иначе той ни прави щастливи:) ...А дори въпросният господин да излезе пълен мухльо в най-лошия случай ще изслушаме лекцията „Аз ти казах...“ и ще ни подадат пакетче носни кърпички и кутия шоколадови бонбони-готово!Излекувана си!

Как стоят нещата обаче при силната половина на човечеството (според личните ми скромни наблюдения)...

За мъжа най-големия страх е да бъдеш отлъчен от „тайфата“...Всеки позволил си да бъде мил,нежен или внимателен с „дамата на сърцето си“ бива подлаган на цял дъжд от подигравки и на мига е обявен за „женчо“...Това естествено е като удар под кръста на мъжкото достойнство и пред приятеля си твоето „мило момче“ (което вчера донесе китайско на път към вас,за да не си играеш да готвиш) те строява с репликата „Жено,отивай да приготвяш салатата,аз ще пия по бира с момчетата и се прибирам.“ Гадно,а?

Естествно това правило не е общовалидно на 100%,пък и има възраст,в която май се надраства,но поне сред „кавалерите“ между 18г и 25-26г все още се наблюдава доста често...

А!Сети се нали?Сега разбираш защо вчера се държеше толкова арогантно,когато го помоли да спре с тази водка (а приятелите му се заливаха от смях) и защо днес разкаяно ти се обади да ти иска извинение опитвайки се да ти обясни,че не говорел сериозно...

Мхм...Какво да се прави?Такива са нашите „смели“ мъже-изплашени момчета,който се страхуват от етикета „мъж под чехъл“...Но нали затова го обичаш-винаги ще остане хлапак :)

Нещо чуждо (втора част) ...

Явно новата 2007 ми е тръгнала с чужди мисли и идеи,но когато дне с Кати ми показа какво е намерила из нета не се сдържах да не го сложа...Толкова е истинско!

***

Ще създавам вселени с една своя усмивка.
Ще избухват свръхнови само щом махна с ръка.
Ще превръщам звездите във мека завивка,
щом ти си до мен и ме гледаш така...

Щом ръката ти в моята твърдо се вплита,
аз ще сложа във джоба си целия свят...
Щом сърцето ти буйно със мойто полита,
мен и теб ще ни спре само смъртта.

Нещо чуждо (първа част) ...

Днес получих СМС с оригинално пожелание...Може и да е клише,но поне аз го срещам за първи път и много искам да го споделя :)

"Честито!Току що си спечелихте една чисто нова година!Модела й е 2007,а гаранцията-12 месеца.Със здраве и щастие да си я ползвате!Наздраве!"

За странните обрати на живота!

Мхм...
Ето ги първите редове от новата 2007 година...
Снощи часове преди да изпратя осемнадесетата година от своя живот се страхувах да се разделя с нея,заради всички усмивки,солени дни и незабравими нощи,които тя ми донесе...Усмихвам се и вече не ми е тъжно-съдбата ми подари една от най-хубавите ми Нови Години,един неочакван флирт,една страстна нощ и най-хубавото януарско утро от 18 години насам :)Утро посрещнато в нечия прегръдка...Не твоята,но нечия друга,непозната и нова,любима прегръдка...
Странно е,че преди часове бях сигурна,че ще бъде една трудна и неспокойна Нова година;бях убедена,че ще трябва да се разделя с толкова много мили неща;бях се приготвила за толкова сълзи-а ги няма!Неочаквано съдбата ми извъртя странен номер и събра на едно място две мой стари връзки,за да ме запознае пред смутените им погледи с някой нов...и да ме излекува...Завинаги!
И ето на прага на 2007 аз съм друга-нямам нужда от теб!