20 Years Live

Вчера бях на концерт...
На един концерт на певецът, който най-ясно описва емоционалния ми живот и състояние...
Той не е просто певец...
Той е поет,музикант,композитор... С една дума- артист...
Той е индивидуалист...
Той е човекът, чийто песни могат да ме разплачат, да ме възстановят след емоционален срив, да ми дадат сила да се боря...
Той е певецът, който може да ме върне към най-хубавите и най-тъжните ми спомени...
Той е Графа...

Почивка от сивата София...

В последния топъл ден на ноември с Милото бяхме на село...
Излязохме в есенната гора и изживяхме една топла есенна приказка... Едно последно късче от отиващото си слънце... Едно цветно петно,което да ни топли през идващата студена зима...



Видяхме златните и огнени цветове на есента,така както не съм ги виждала от дете...



Последните лъчи на есенното слънце вече не можеха да ни стоплят... Но споменът за тях ще ме топли за дълго...




Въпреки тъмните облаци, които заплашваха всеки момент да излеят леденият си гняв върху нас... Нищо не можа да развали усмихнатото ни настроение :)



С Милото си направихме много снимки,които да ни напомнят,колко беше хубаво :)











Беше вълшебен следобед...







НАЙ-КРАСИВИ ЗА МЕН БЯХА СЕНКИТЕ НА ЛЮБОВТА НИ:)

Малко коледен прашец...

... дано ви заразя с коледно настроение :)

... ДаРа ...

С Мишето си взехме нов домашен любимец...
Представям ви нашия дар... Подаръкът от моето Миши...

Нашата ДаРа :)

За една вечеря в Mc Donald's, едно МрЪНкаЛо и един филм

Преди няколко дни излизах с моето МръНкало :)
Седяхме си в любимия Mc Donald's и си говорехме за живота и всички онези любими хора и мигове, които са минали през него...
Стана ми мило...
Някак тъжно...
Носталгично...

Мислех си за онова далечно време, когато на целия свят бяхме само аз и Тя и всики наши ежедневни приключения... Сякаш Бургас ни беше малък... Все си намирахме какво и с кого са правим...
Винаги си намирахме интересно вълнуващо начало на седмицата,интригуваща среда и незабравим уикенд...
Всички уикенди бяха наши...
И ми стана мъчно... За всичкото онова време, което така ни се изплъзна...

После се прибрах и гледах един филм, които абсолютно в наш стил можеше да разплаче дори най-якия мъжага...


Гледах този филм и осъзнавах колко съм щастлива... Осъзнавах как имам всичко, което някога съм искала... Осъзнавах как съм срещнала човека, който ме кара да се усмихвам всеки ден... И осъзнавах как колкото и да съм объркана или ядосана на моменти не искам нищо друго от живота си, ... по-точно не искам НИКОЙ друг...
Този филм ме накара да си спомня за малките радости в живота... За миговете с любимите си хора, за които често забравяме... За малките жестове, които често забравяме...
Филма ме накара да проумея, че любовта на човекът до нас не е даденост и трябва да се борим за нея всеки ден от живота си...
Напомни ми за онзи миг, който променя живота ти... Мигът, в който животът ти спира да бъде такъв, каквто го познаваш...
Осъзнах, че започвайки една толкова сериозна и отдадена връзка не губя нищо... Не губя нищо пропускайки няколко пиянски купона и случайни флиртове завършващи в непознато легло... Не губя нищо, защото всъщност съм печеливша от всичко това... Имам всичко, което хората по купоните търсят... Всичко, което момичетата се надяват да намерят в чуждите легла...
Филмът, който ме накара да преосмисля живота и ценностите се...
... и ми напомни, че съм направила правилния избор...
...Защото ГО обичам :)


P.S. I love you

Две жени...

В мен живеят две жени.
Две толкова различни личности.
Едната всяка вечер с тебе спи,
а другата мечтае за различности.

Едната в мен е зла, неукротима
и сее студ с ледено сърце.
А другата е жизнена и мила
и ражда добротата вътре в мен.

Те двете са различни и еднакви.
Противнички са. Даже врагове.
Но странно е, че двете се обичат...
...защото заедно живеят в мен.

Златна есен...

Навън е златен,нежен листопад.
На закъсняла есен топлата целувка.
Напомняща на първата любов страстта
и тихото гугукане на двама влюбени.

Навън е есен, толкова магична,
увита в късни есенни мъгли
и скритите целувки на последните
златисти,топли слънчеви лъчи.

Ноември е.Почти усмихнат.
Почти гальовен, сякаш е дете.
Понесъл на отминала любов надеждите.
На стари спомени болезнения ек.

Пътувам към дома...