Жена 2

Аз вятър съм над пролетна градина.
Априлски дъжд и слънцето на май.
Аз буря съм-несдържана и дива.
Гореща съм. (напомням чаша чай)

И полъх съм над цъфнали ливади.
И облак съм над гордия Балкан.
Дори след мене НИЩО да остане,
аз знам ще се превърна в празнота.

Ще бъда синя и неуловима
мъгла,попила в розовия здрач.
Понякога ще бъда бяла зима.
Понякога ще бъда топлина.

И бях,и съм,и пак ще бъда
стотици непостигнати неща.
Защото с теб намерих вече пътя
към моето призвание-ЖЕНА!

ДетСТвоТо Ми...

Сядам да пиша това в последните 10 мин преди да изляза от вкъщи...

Хм..
Напоследък не обичам неделите...Много са ми едни такива...-натоварени,забързани...литературни:)
Липсват ми онези неделни сутрини,които помя от детските си години...
Събуждаш се около 9ч. сутринта от гъделичкането на пролетни лъчи по лицето ти и целия въздух е пълен с една такава неделна магичност...
Ставаш и още по пижама усещаш аромата на палачинки или пържени филийки и какао из цялата къща...
Влизаш в кухнята,а Крис вече е преполовил закуската си и се превива от смях пред някое детско предаване от типа на "Спукано гърне"...
Поглеждаш през прозореца-навън вълшебен пролетен ден е залюлял в скута си целия град и нямаш търпение да сложиш стария анцунг и да отидеш с приятели (брат си) да карате ройлери по стария път към Райския залив...
Един сладък коктейл от свобода и спокойстие...

Липсва ми...
Понякога толкова ми липсва моето детство...

...Познавате ли се?Аз...вече да :)

Можете да ме опознаете преди всичко...тук :)

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Нещо чуждо (трета част)

"Дали се уморих да те обичам?
Любовта е странна диагноза-
започва като порив поетичен,
а в края е обикновена проза.

Дали се уморих да те целувам?
Та твоите целувки са мехлем
за устните и ми се струва,
че лек са те единствено за мен.

Дали се уморих да си до мене,
в живота ми най-сигурна опора?
По тебе луда съм години време,
а вярвай ми,че няма луд умора."

/Мая Попова/

За ревността в живота ми...

След кратки (и не толкова кратки) размисли днес,най-после сядам да поговоря с вас за ревността...

Трудно ми е да пиша за тема,по която имам възможно най-малко право да изказвам каквото и да е било мнение,защото съм последния човек на земята,който има право да ревнува...Но е факт!-Ревнувам Те и от слънцето и от вятъра...От всяка жена преди мен в живота ти и от всички онези,които ще дойдат,когато си отида...Ревнувам те до болка...Ревнувам те до лудост...Ревнувам те безкрайно много...
Винаги съм изказвала "компетентно" мнение пълно с клишета от рода на : "Ревнува не онзи,който обича,а онзи,който иска да го обичат." или "Ревността е породена от липса на доверие между партньорите"...и всякакъв род подобни глупости...Но днес осъзнавам колко НЕ права съм била.
Не мога да си обясня толкова много неща и в повечето пъти дори не се опитвам,защото живота е твърде сложен (за "русата" ми главица),но ревността като явление е нещо,което ме тормози от доста време и което май никога няма да разбера...
Винаги съм казвала,че аз не ревнувам,но това е предната маска,която слагам на лицето си...Истината е страшна и дори срамна - ревнувам...Болно ревнива съм и понякога дори незнам как да се справя с положението...Казвам неща,които не трябва,правя хапливи забележки и макар да знам,че нямам право,търся сметки за минали неща...
Не го искам...Но не мога да се контролирам...
Извиненията са излишни и не се извинявам...Опитвам се просто да се разбера...Защо толкова ме е страх и по важното - от какво?
Най-лошото е,че знам,че освен всичко друго принадлежа към онази група хора,за който един приятел казва "флиртуваш с всичко живо,което има пе*ис"...
Не ме разбирайте погрешно...Става въпрос само за двусмислени разговори и забележчици и може би дълбоките деколтета,с които подсъзнателно търся внимание...Не,че ми липсва...Но никога не е достатъчно...
И кажете ми-Защо човек като мен-абсолютно ужасен,непостоянен и незаслужаващ да бъде обичан изпитва такава зверска ревност към единственото момче в живота ми,за което не съм само гърди ?...Единствения човек,за когото съм пред всичко личност...
С какво право се опитвам да контролирам някой,който въпреки всичко никога не се опита да ми забрани или да ме спре да направя нещо?Защо ревнувам единствения човек,който търпи стоически всичките ми настроения и прищевки?Защо не осъзнавам колко много го наранявам с постоянните си забележки и разговори за други момчета...

Кога се превърнах в такъв егоист?!

...да не помниш себе си преди...

Преди няколко години
Я познавах.
Познавах момичеТО,което
живееше в розовата стая
на нашия етаж.
Не Я харесвах.
Беше лицемерна...,
но със себе си.
Лъжеше...себе си!
Мразеше...себе си!
Вече почти не си я спомням.
Но и не искам.
Беше слаба.
Не говореше с мен.
Днес я няма.
Само понякога вечер
ми идва на гости,
за да ми припомни,
че не я харесвах.
Веднъж ми каза,
че е самотна.
Не се учудих.
Тя беше просто момичеТО
от розовата стая
на нашия етаж.

Извадка от One Tree Hill 4

"Ако можехте да се върнете и да промените само едно нещо от живота си.Бихте ли го направили?И ако го направите...тази промяна ще подобри ли живота ви?Или напълно ще разбие сърцето ви?Или ще разбие нечие друго сърце?Бихте ли избрали коренно различен път?Или бихте променили само едно нещо?Само един момент.Един момент, който винаги сте искали да върнете..."

Една ДруГа ГЛеДНа ТоЧКа...

Мислех си за вторите шансове днес...

Мисля си и макар да усещам кое е правилно,ми е трудно да пиша,защото...Защото втори шансове давам рядко...Втори шанс ми дават за първи път...И за пръв път в живота си допускам възможността човек да се промени...Без да си го карал..Но новата му същност да ти хареса повече...

Странно е...Странно е да пиша за всичко това...

Никога не съм вярвала,че си струва да се върнеш към миналото си...А още по малкото към човек,когото си оставил там,но в последната една седмица съдбата реши да ме опровергае напълно...

Сега ми е трудно да поставям диагнози и окончателни твърдения какво трябва и не трябва да са принципите ни в този живот и макар в главата ми да се блъскат толкова много объркани въпроси и неясноти със сигурност мога да заявя едно- никога не казвайте никога.Не бъдете крайни и не предизвиквайте съдбата с преклено самоуверените си убеждения...Винаги допускайте,че е възможно да грешите...И най-важното - не бъдете тесногръди...Всяка ситуация има две страни...

Извадка от One Tree Hill 3

"От време на време хората правят крачка напред.Издигат се над възможностите си.Понякога те изненадват.И понякога те разочароват.Животът понякога е странен.Може да те притисне доста силно.Но ако се вгледаш по-отблизо, ще намериш надежда...в думите на децата...в стиховете на някоя песен......и в очите на някой, който обичаш.И ако имаш късмет - искам да кажа,
ако си най-големия късметлия в цялата планета -човека, който обичаш, ще реши да отвърне на чувствата ти."

Извадка от One Tree Hill 2

"Има ли име тази тъмнина?Тази жестокост? Тази омраза?Как ни намери?Тя ли се вмъкна в живота ни или ние я потърсихме и привлякохме?Какво стана с нас?Сега изпращаме децата си във външния свят така както пращаме младежите на война.С надеждата, че ще се върнат живи и здрави.Но някои от нас са изгубили пътя си.Кога е станало това?Кога ги покриха сенките, кога ги погълна тъмнината?Има ли име тази тъмнина?Това име твоето ли е?"

Извадка от One Tree Hill 1

"... ако нещата се развият така както си искал,ще успееш в живота.Тогава някои ще кажат, че аз съм се провалил.Важното е да не се натъжаваш от разочарованията в живота,да се научиш как да се освободиш от миналото си,и да разбереш, че не всеки ден ще бъде слънчев.Но когато се озовеш в дълбините на отчаянието,помни че това е само тъмнината на нощта,а в нея има звезди и тези звезди ще ти покажат пътя до дома.Затова не се страхувай да правиш грешки,защото в повечето случаи най-големите награди идват след като направиш това, от което най-много се боиш.Може би ще получиш всичко, за което си мечтал.Може би ще получиш повече, отколкото
някога би могъл да си представиш.Никой не знае къде ще го отведе животът.Пътят е дълъг,
но накрая разбираш,че пътуването е основната цел."

/Треньора Белий - One Tree Hill/

Усещане за лято...

Усещане за лято е пропило
навсякъде в моя малък град.
А слънцето в косите ми е скрило
на юнски изгрев топлата зора...

Морето пак спокойно е простряло
безбрежните си синкави води.
И вятъра дори са миг поспрял е
играта с разлюлените вълни.

И радостно трепти дори небето
над блесналата тиха морска шир.
Лъчите гъделичкат бреговете...
Светът се ражда с братство,обич,мир...