събота, ноември 21, 2009

Събота вечер в Студентски град...


"Някой хора преминават набързо през живота ни, други спират за миг и оставят светла диря в сърцата ни... Повече никога не можем да бъдем същите!"


Тази мисъм винаги съм свързвала с определени хора в живота си - хора, които се появяват, за да ти покажат всичко, на което си способен
.
Срещаме ги, когато не ги очакваме и много често дори, когато не ги искаме в живота си... В онези моменти, когато искаме да избягаме от света и да бъдем само с болката си, тези "хора-ангели" се появяват и ни даряват с цялата обич, на която са способни... Покават ни дъгата и ярките цветове на живота... Учат ни пак да живеем!
Никога няма да забравя първата си година в новото училище в Бургас, новия клас малко по-късно и новия университет в София... Всички големи преврати в живота ми са ознаменувани с тежки депресии, драми и хора, които ме спасяваха от тъмнината... Моите спасители...
Всеки един период в живота ми е белязан от Тях - хората, които ме превърнаха в човек и ме научиха на всичко, което знам; подариха ми всичко което имам и ми показаха всичко красиво, което съм видяла в живота си!
... Не! Не говоря за мъже, а за приятели!
Мъжът в живота ми има специално място... Всъщност не, моя мъж е моя живот!... Но те... Те ме превърнаха и всеки ден ме превръщат в жената, в която той се влюби. Те ми показаха правилния път да намеря себе си и да се подаря на Него... Аз съм нищо без тях!
Няма да назовавам имената им, те знаят кои са... И дано не забравят, колко ги обичам...
Те ми купуват торта, когато съм тъжна, водят ме в Мак Доналдс за чаша успокояващо какао, учат ме да играя билярд, правят ми палачинки за рождения ми ден и идват в 10вечерта да ми донесат хляб, защото ме мързи да отида до магазина...
Те са хората, за които бих минала през огъня и които търпят и най-странните ми и студени настроения... Хора, които ми се усмихват, когато съм намръщена като буреносен облак и ми прощават с божествена сила всеки белег, който оставям в сърцата им...
Хора, които ми показаха какво е приятелството...
Понякога дори не знам как бих могла да им се отплатя за всичко, което правят за мен :)
Обичам ви!!!



събота, ноември 14, 2009

Надраскано на лист хартия...

За да загубиш нещо трябва да го имаш,
да бъдеш влюбен трябва да боли.
Онази тиха болка да ти пари...
... съцето ти от вътре да гори.
Да те изпепеляват сякаш огнени стихии,
кръвта ти бурно да кипи
и тихи думи мрака да поглъща,
да се изпиват жадно влюбено очи.
Момичешки коси да разпилее
морето с детска доброта
целувайки безкрая да се смеят
вълните страстно галещи брега.
Две влюбени тела в едно са сплитени
под булото на парещата нощ
и нищо, че навън студена есен е
в сърцата днес е време за любов...

понеделник, ноември 02, 2009

Невъзможна любов...

В сините тайни на тъмната нощ,
когато луната целува звездите
зад облаци меки от нежна любов
далеч от на земните хора очите
разхождам се с мъж - непознат и потаен...
Мъж чужд! Мъж на друга верен до крайност!
... И искам да вярвам, че мисли за мен;
че тези очи от мен се нуждаят...
... и вярвам, че иска до мен да заспи,
а тъмния поглед се взира в безкрая...
Мечтая завинаги с мен да остане
да бъда за него Онази жена,
която да ражда буря в душата му,
а не да съм просто позната добра!
Но в тъмните зеници виждам тъгата
от нейната липса в тъмната нощ...
Танцувам черен блус със самотата
еднакво самотни без наш'та любов!