"Завинаги"?

Дали да те обичам ще е трудно?
Дали да устоя ще е проблем?
Дали ще ми се иска да си тръгна?
Дали ще бъда цял живот до теб?

Обичам те!-немога да отричам.
Превърнал си се в целия ми свят.
И в друг живот аз пак ще те обичам...
Ти моя ден изпъстри с весел цвят.

Да вярвам ми е трудно,но го искам.
Желая да съм твоя всеки ден.
И сигурна съм-няма да си тръгна.
И сигурна съм-искам те за мен.

Love song ...

"Дива любов.
Дива като река.
Нежна любов.
По-нежна от нощта.
Дай ми една
по-страшна от греха
луда любов...
Твоята пареща любов..."

/Софи Маринова и Устата - Дива любов/

За вас,приятели!

Дипломи или нещо такова...

Ето-взехме ги!Край!

Взех най-сетне заветната диплома и горда с Отличния си 5,79 мога да кажа,че вече съм напълно завършила и сякаш вече нищо не ме свързва с ГПНЕ"Гьоте"...Освен може би спомените...и приятелите...и усмивките...и човекът,в който се превърнах там...
Май ме свързват повече неща,от колкото някога съм предполагала...Защото я нося в сърцето си...Моята гимназия!
Като стане дума за училище ставам много (може би дори ненормално) емоционална...Обичам немската гимназия и странното е,че дори тогава,когато ми е било най-трудно,никога не съжалих за избора си...
Спомням си денят,в който реших че искам да уча в Немската...
Спомням си и думите на леля ми:"Теди,ти си много умна,мойто дете,но трябва да знаеш,че има и много по-умни деца от теб.Не се настройвай,че ще те приемат."
Мразя някой да ми казва,че не мога да постигна нещо...и може би точно от инат успях...
Още мога да чуя телефона в хотелската стая и гласът на майка отсреща:"Приета си."...То не бяха викове,то не бяха чудесии...Бях щастлива...
Спомням си и онзи магичен 10 септември,когато за първи път видях класа си...
Осми "Е"...Колко магично ми звучеше само...
Спомням си първата Коледа прекарана с моето ново семейство...
Спомням си първия рожден ден на Кат:),който отпразнувахме заедно...
Спомням си почи всеки миг от тези пет години...Сълзи,двойки по немски,бягства от час,какао в Мc Donald's,пиянски купони с неясни спомени (слава Богу!) и приятели...Толкова много приятели!
Винаги съм се чусвала щастлива,че влязох в Гимназията...Дори когато стресът от заешките години ме остави без коса...Дори тогава знаех,че постъпвам правилно!
И се питам-дипломи ли са това или просто обещание за приятелство...Обещание да си спомним!Обещание да успеем!

И както каза Кат:) - дори да се разделим винаги ще си останем двете момичена с усмивки в имената си ...

Отново доза OTH...

Дори античалгарите...

...трябва да признаят,че тази песен има страхотно послание!

Ивана-100 живота

Снощи сънувах сън, сънувах,
че ме няма, а живота си върви.
И в миг изтръпнах осъзнала много истини.
За най-любимите си нямам време никога.
Защо и до кога? Господи жива съм!
И няма нищо, ама нищичко по-хубаво!
И ако крия мойте чувства ще е глупаво.
Ще казвам всеки ден поне веднъж “Обичам те”!
Чуваш ли Любов, Обичам Те!

Не живея 100 живота, да отлагам за кога?!
Не живея 100 живота, ще започна от сега!
Още днес по-човешки своя свят ще подредя,
всичко и на всички ще простя!
Не живея 100 живота любовта си да пестя!
Не живея 100 живота, ще започна от сега!
Вече няма да отлагам да съм нежна с теб Любов,
не от утре, а от днес започвам нов живот!

Господи жива съм!
И няма нищо, ама нищичко по-хубаво!
И ако крия мойте чувства ще е глупаво.
Ще напрегръщам най-добрите си приятели!
Ще бъда по-добра, дори със себе си!

Не живея 100 живота, да отлагам за кога?!
Не живея 100 живота, ще започна от сега!
Още днес по-човешки своя свят ще подредя,
всичко и на всички ще простя!
Не живея 100 живота любовта си да пестя!
Не живея 100 живота, ще започна от сега!
Вече няма да отлагам да съм нежна с теб Любов,
не от утре, а от днес започвам нов живот!

Just SmiLe

Призракът...

Чудесен ден...И плаж...И слънце...И ти...
Само ние...И един спомен...И малко ревност...И много любов...
Понякога си мисля,че бих убила за теб...Бих лазила...Бих наранявала...Бих страдала...

Многократно съм казвала,че съм ревнива...Факт е!Никога не съм го отричала...Не го крия-темпераментна и отмъстителна съм...Готова съм да изпепеля всяка,която се опита да те докосне;всяка,която те пожелае;всяка,която те погледне...Само срещу спомените съм безсилна...
Имаше една песен на Вероника (ако не е чалга няма да съм аз :D) "Завинаги тя" (или само "Тя"?)...И точно както се пее в нея,винаги съм се чувствала заплашена от твоя спомен,от твоята първа любов...
Трудно е да се съревноваваш с идеализирания образ от нечие съзнание.Непосилно е да победиш безплътния спомен.Невъзможно е да си по-добра от Първата...
А ето,че днес всичко свърши...
Край на усилията ми.Край на страховете.Край на несигурността.
Призрака се сдоби с плътност...и стана човек.
"Идеалната" слезе от божествения си пиадестал и вече не ме е страх...Вече не е спомен...Сега е настояще...А аз мога да се боря с всичко от твоето настояще...Защото съм най-хубавото в твоето настояще...А ако не съм,то няма да те оставя да го разбереш...
Сега Тя е човек...Мога да издера очите й,да я изгоря,да я разкъсам на парчета и да я изхвърля от живота ти...Вече съм силна!
Не ме е страх да не те изгубя...защото Тя вече не е призрак...Тя е просто едно обикновено момиче...Като всяка друга...
И нека само да се пробва да те докосне!?!

...Една песен...

Снощи за първи път от толкова време ти казах да се прибираш...За първа вечер те изпратих без да се качиш...И аз незнам защо...Сигурно заради разговора ни,сигурно защото бях уморена...Но искам да ти се извиня...
Цяла нощ в главата ми звучи една песен...Посвещавам ти я!

Райна-От един инат

Ти на дивана спиш, а аз лежа сама!
"Там ти е мястото!"- крещях до ей сега.
Думите не взимам назад от един инат....

Сънят не ме лови.Полунощ вече мина...
Лягам на твоята половина
и като въглени ме изгори
възглавницата ти!
А Дявол казва ми: "Лоша си!" и поздравява...
Ангели шепнат ми: "Не си такава!".
Ако бях по-добра,
да бях дошла за прошка до сега!

Колко ли като нас в момента са сами!
Нещо си казали и се намразили!
Думите не взимат назад от един инат....

Сънят не ме лови.Полунощ вече мина...
Лягам на твоята половина
и като въглени ме изгори
възглавницата ти!
А Дявол казва ми: "Лоша си!" и поздравява...
Ангели шепнат ми: "Не си такава!".
Ако бях по-добра,
да бях дошла за прошка до сега!

Обичам те!

Разплаках се...

...от щастие,когато прочетох това...Сякаш отново съм на село...Сякаш пак съм дете...Сякаш съм вкъщи!

Боси Звезди

"От каруците тихо ти става.
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.

И посрещаш - на босо - звездите.
(Глас зелен. Жабокрякат блатата)
Нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.

Пъстри черги, във раклата скрити,
чакат празник. Камбани. И сватби.
Тежко мляко, под кърпа завито,
иска нечии устни да радва.

Две кокошчици кудкат и дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката...

И разлайват се с глас безразличен
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.

А луната е кръгла. И лика.
( и се крие зад близките храсти)
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.

А до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане...
Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане."

/Павлина Йосева/

Сладки сънища за Лека Нощ...

Мхм...(както винаги започвам с вълнуващо и грабващо начало...Как да не му се прииска на човек да прочете целия пост още от първия ред? :D)
За първи път от много време насам сядам без да имам идеята какво да напиша...просто ми се иска да си подраскам малко...Ей така-профилактично :)

Хванала ме е някаква странна депресия...Може би дори "депресия" звучи едно такова-пресилено,но всеки път щом прекрача прага на вкъщи и си вляза в стаята,цялото ми позитивно настроение и енергия се изпаряват...Чувствам се ужасно сама...изтощена...наранена...
Може би е заради лятото или депресийките,които слушам тези дни...Просто...Незнам...
Старая се да не показвам емоции,но може би все пак всичко случило се напоследък-бала,смъртта на дядо...Явно все пак всичко е сложило своя отпечатък на емоционалното ми същество,което колкото и да ми се иска,не е достатъчно силно и безчувствено...Все още...
Една странна празнота ме е обзела...Може би заради приятелите ми-Вер е в Пловдив (дори незнам дали ще се появи до края на лятото),Вал работи,Кати си е в Бургас...Само със Слънцето (Матрин) се виждам малко по-често,но продължавам да чувствам липсата на другите...Така ли ще ми е винаги?!?
Сега на Winampa пак тръгна поредната депресия (Ирен и Рускан Мъйнов-Спри)...Май трябва да си сменя Playlist-а...Така до никъде няма да я докарам...

А пък да ви кажа кое е най-лошото - НЕ МИ СЕ ЯДЕ СЛАДКО!Ужас!Как да се възстановя като не ми се яде сладко...И ми се гледат ревливи филми...Реве ми се бе хора!Възмутена съм от себе си!Отивам да си пусна "Приятели"...Дано поне те имат някакъв ефект върху обърканото ми съзнание ...
Лекичка на всички :D