Когато понякога листа,на който пиша,мълчи,в душата ми се раждат най-истинските чуства и в съзнанието си чувам думите,които ми шепне вятъра смутено...
След толкова много изказани и недописани думи за пореден път се връщам към теб в най-хубавите си спомени...Виждам погледа ти в отрязяващото се слънце привечер,усещам докосването ти в целувките на вятъра,долавям аромата ти сред толкова непознати хора и пак те търся...
Когато те срещнах хората ме гледаха с недоверие и никой не вярваше,че те обичам...
Когато те срещнах луната ми разказа една история за това,че любовта боли...Не повярвах!
Когато те срещнах се заклех пред себе си никога да не те нараня...
Днес съм друга...днес съм по-силна и по-ранима...Днес съм разголила душата си пред теб и само една твоя дума може да ме убие...Днес съм решена да не ти позволя да си отидеш...Но ще мога ли да те задържа?
Онова момиче си отиде...Днес пред теб съм истинска...Днес пред теб съм себе си...Може би не съм онова,което търсиш,но съм аз...Онова момиче си отиде...
Преди няколко месеца аз познавах онова момиче...Знаех какво ще направи...какво ще каже...Предвиждах всеки нейн ход и можех да я направлявам...
Преди няколко месеца аз познавах едно друго...уравновесено и хладнокръвно момиче...Днес вече се изгубих...
Сега срещам едно друго момиче...едно непознато момиче с живи очи...Едно момиче готово да коленичи пред теб,за да останеш още миг...Едно момиче,което понякога ме изненадва с решителността си...Възхищавам й се,но и я съжалявам...Тя вече не познава себе си...
Само ти държиш ключа към мислите й...
