Една не чак толкова успешна кандидатстудентска кампания...

Та така...
Всичко свърши...
Изпити...Резултати...
Май само класиранията останаха...

Не крия,че очаквах повече от себе си и ми се иска да поискам преразглеждане на една от оценките си (литература в СУ),защото не ми се вярва че може да имам такава оценка по нещо,в което съм добра,но...Май не ми се занимава вече...Неври не ми останаха...
Странното е,че въпреки обзелото ме разочарование,съм се потопила в една такава странна безметежност-не ми пука какво ще става...Стига само да остана с човка,когото обичам...
Странното е,че искам просто да изживея живота си с него...и сякаш другото няма значение...

Свърши една не чак толкова добра кандидатстудентска кампания...
Но важното е,че свърши...

Пловдивски Университет:
*предварителни:
-история: 3,50
-български език: 4,40
*редовни:
-история: 3,80
-български език: 4,40

Софийски Университет:
*предварителни:
-история: 3,00
*редовни:
-история: 4,50
-литература:3,50

УНСС:
*редовни:
-история: 5,78
-литература:5,80

Пак ме просветли музата :)

...
Ходих до магазина...До същия онзи магазин,до които ходя от 19 години...по същото онова нанадолнище,по което се спускам от 19 години...покрай все същото пристанище,по което минавам от 19 кодини...
Не бях ходила сигурно от цяла вечност...Видя ми се странно...Едно такова далечно...А изострените ми,от някаква странна меланхолия,възприятия видяха в тази разходка нещо тъжно и отдавна забравено...
Минах покрай "нашата" градинка,където на пейката седяха други-непознати деца и се готвеха да играят стражари и апаши...
Видях други момичета и момчета,които се гледаха срамежливо пред раждащите се за първи път у тях интереси към другия пол...
Осъзнах,че вече не съм дете...
Беше странно...
За първи път осъзнах как се върти колелото на живота...За първи път осъзнах какво искаше да каже мама с :"И аз съм го минала този път..."
Едва днес видях една страшна истина-идват други и света не е само мой...Алкохолните вечери и първите забивки,всички "страшни лъжи" пред наште,първите цигари-всичко,което си мислехме,че ние първи откриваме,всъщност си е било тук от както свят светува...И сега го "откриват" някои други приятели...Друг 8е...Други момичета и момчета,които едва сега изучават телата и желанията си...
Едва сега откривам,че нашата Америка,всъщност е била отдавна открита...А ние не сме били Колумб...Ние само сме вървели по стъпките му...Толкова е просто...и някак тъжно...
Не сме безсмъртни,не сме недостижими,не сме бунтари...Били сме доста комерсиални и предвидими всъщност...Тъжно...
Порастнахме...
Чак не ми се вярва...
Май наистина детството е най-сладката част от живота,а?

Нова песничка:)

Ето една нова песен на един неочакван дует- Миро (от KariZma) и Анелия...
Смея да твърдя,че се е получила "неочаквано добра комбинация"...Песничката много ми хареса,а клипа (макар да не е оригиналния) е страхотен...Съжалявам само е не е мое дело,защото е наистина уникален :)

Мислех си ...

... за изневярата...

Защо хората изневеряват?Нима си струва?

Защо хората сме така устроени,че винаги обичаме да нарушаваме установения морал и да вътворяваме нов световен ред?
Заслужава ли си да нараняваме сърцето на любимия само,за да усетим тръпчивия вкус на изневярата...Киселата свежест,която ни носи забранения плод...Парливо-лютивия вкус на греха,който остава на гърлото ни...и забързания пулс,когато стореното бъде осъзнато...

Песничка :)

Ммм...Винаги много съм харесвала тази песничка и още преди година когато гледах клипа с английските субтитрии (аз нали съм видна англичанка и всичко разбрах! :D) ме осени идеята да направя български субтитрии към една от най-красивите песни No me ames ("Не ме обичай")...
Песента е много тъжна и много силна...Настръхвам всеки път,когато гледам клипа...Уникален ефкт!
Сега,когато се запознах с Windows Movie Maker,след цял час търпеливо подреждани думички,усилията ми се увенчаха с успех-СЛОЖИХ СУБТИТРИИТЕ!
Дано и вие усетите магиката на тази песен...

Подарявам тази песен на всички свои приятели и познати,но с едно малко по-друго послание :"Обичайте се!" (дори,когато смисъл няма!)

Бригада...

Отново е лято и напоследък все по често си мисля за колегите ми от миналото лято и неразривно свързания с тях "наш" сериал :)
За първи път гледах "Бригада" с колегите след поредния уморителен ден и наполседък все по често си мисля за филма и песничката,които не могат да не ме отведът към колегите ми...
Всяко лято крие своя чар...Понякога това е кафето рано сутрин,понякога е едно тъмнооко момче...А понякога чаша бира,приятели и "Бригада"...