И ето че новата година започна...
Какво е това?Един тъжен край или мо же би ново начало!?!
Какво ще ни донесе...нови разочарования или може би нещо по-добро?Дали трябва да се страхуваме или да се надяваме?Да продължим ли започнатото през 2005 или просто да загърбим всичко...Да оставим дори старото червило в миналото и да започмен на чисто...И ако започнем ще можем ли наистина да се отделим от старите навици?
В първата минута на новата 2006 аз обещах нещо пред самата себе си...Тази година ще е по-добра и усмихната...Обещах си че няма да взимам никакъв емоционален товар от миналото със себе си,а ето че днес направих първата грешка...
Някак да започна годината без Миро ми се струваше неуместно...Той-едно бивше гадже,е сред хората,които ме познават най-добре,пред които мога наистина да бъда себе си и най-вече той е сред хората,които наистина умеят да ме накарат да се почуствам специална,самоуверена и силна...Нима не мога да бъда силна и без него?
Излязохме...незнам...Инициативата за това си беше изцяло моя.но сега се чуствам виновна...Оставих толкова много неща пред прага на 2006...Защо взех точно него със себе си?Наистина ли имам такава неистова нужда от това странно момче?
Излязохме..Ходихме на кафе...Смяхме се!Толкова ми е хубаво с него...С нокой друг не се смея толкова (естествено никога няма да му призная това :) ),но края...края на деня ни беше най-хубават част...Разхождахме се в дъжда близо час...Ей така!Безцелно!Просто,защото не ни се разделяше...идеята беше негова не моя!Разказа ми за новата си приятелка,а аз му споделих проблемите и страховете си...И тогава се запитах:Дали наистина трябва да се разделяме със старите неща?Защо трябва да се разеляме с хората,които наистина ни правят щастливи и ни карат да се чустваме добре просто заради идеята за едно ново начало?
А има ли такова въобще?
