Приказка за Приятелството...

Днес,докато топлите слънчеви лъчи (и телефонното обаждане на едно ядосано хубаво момче) нежно ме събуждаха си мислех за приятелството такова,каквото го познавам-истинско,самоотвержено,чаровно...
...и реших да напиша приказка...
Приказка за три деца и техният път към откриването на Приятелството...Нека ги нарека (съвсем условно) Том,Хък и Беки :D
Та така...

Имало едно време двама приятели-Том,усмихнато тъмнокосо момче и неговия най-добър приятел-Хък,русокос дявол,който винаги можел да разсмее и най-тъжните очи.
И точно като в приказките Съдбата или Случайността,изправила на пътя им едно момиче,чиято поява сякаш объркала всичко.
Том и Хък срещнали Беки в един топъл ден през април.Един съвсем обикновен ден-слънев и нежен,като разглезено дете...
За Беки този миг преобърнал живота й.Топлината в очите на Том я накарала да повярва отново,че и в живота (като в приказките) има щастлив край...и тя е срещнала своя принц.
Беки се влюбила в Том с цялото си сърце...А Том я направил най-обичаното момиче на света.

(Може би тук трябва да сложа един традиционен Happy End и да кажа че "те живели дълго и щастливо",но съдбата имала други планове...)

Хък не бил щастлив.
Поради неизвестни причини,или някакви лично негови съображения,Хък започнал да разрежда срещите си с Том и Беки.Държал ги далеч от себе си и дошъл момента,в който Том и Хък дори не се поздравявали.
Времето леко,по-леко променяло и отношенията на Том и Беки.Дошли споровете,кавгите,премълчаните обиди,недомлъвките...Техният розов свят започнал да се руши,така както морските вълни рушат скалите-бавно,но сигурно.
За никого не било изненада,когато Беки сложила край на връзката им.
Започнала дълга студена зима.
Започнали нейните лутанията сред масата хора.
Започнала да търси Том в очите на всеки непознат.
Напразно-Беки била изпуснала голямата си любов и връщане назад нямало...
В онези дни,когато Беки била изгубила себе си,случайността я срещнала отново с Хък.Приятелството им карало Беки отново да се усмихва.Разчитала на него,винаги когато имала нужда.Хък й правил странни подаръци и изненади.Появявал се в града за два часа-просто,за да й подари еделвайс;просто,за да я разсмее...
Беки обичала Хък...Обичала го като брат.Вярвала му.Не й пукало за това какво си казват хората-Хък бил най-добрият й приятел...но нещо липсвало...
Липсвали й тъмните очи на Том...Липсвала й прегръдката му...Липсвали й целувките му...Имала нужда от Том.
Хък усещал това.Не веднъж й казвал :"Ти още имаш чувства към него." ...и бил прав.
Една сутрин Беки се събудила и осъзнала,че иска да върне Том в живота си...Знаела,че Хък не харесва Том и не му казала за желанието си...Но започнала своята битка-битката за сърцето на истинската си любов...
Хък усещал промяната в отношението на Беки,а Беки не знаела какво да му каже.Не й харесвало как Хък (понякога неволно) обижда Том в нейно присъствие,но вътрешно в себе си била сигурна,че той има основателна причина да не харесва Том...но това не била нейната причина-тя обичала тъмнокосото момче.
Явно тук отново се намесила съдбата,защото срещите на Том и Беки зачестили...Тя виждала как той извръща глава всеки път,когато я види и сърцето й се късало...Искала да го заговори,но нямала смелост.
На 1 март Беки видяла своя шанс и въпреки че ръцете й треперили от нерви, спряла Том и му вързала мартеничка...
Започнала да се пита,дали той я носи...Дали не я е изхвърлил в първото кошче за боклук...Дали нещо му е трепнало,поне съвсем мъничко...
Усилията на Беки не били напразни и Том й се обадил...Излизали заедно на разходка или за да пият кафе.Том заочнал да се отпуска в нейно присъствие.Смеели се заедно...Беки била щастлива.Том сияел.
Не било далеч времето,когато Том простил на Беки...
Най-щастливата двойка на брега на морето отново била заедно.
Трябвало време,за да започне Том да вярва на Беки...Трябвало време,за да успеят отново да си кажат "Обичам те",но били сигурни,че имат цялото време на света пред себе си...
Моментът,когато Беки спечелила Том,бил мигът,когато изгубила Хък...
Русият й приятел,започнал да си търси оправдания,за да не се виждат.Започнал да не й се обажда,когато се прибира в града...Хък държал Беки далеч от себе си и това я разкъсвало...
Знаела,че трябва да избира между двамата най-добри приятели,но била неспособна да живее без Том...
Опитвала се да поддържа отношенията си с Хък непроменени,но вече било невъзможно...Тя първа била променила отношението си към него...
С времето Беки свикнала Хък да не е в живота й,но понякога й се искало той просто да знае,че може да разчита на нея,колкото и да не му се вярва....
Новата есен разделила окончателно животите им и разстоянието помежду им се превърнала в пропаст...и все пак Беки никога не съжалила,че е имала Хък в живота си,защото макар да не харесвал Любовта на живота й,си оставал един от най-добрите й приятели...

Така е понякога в приказките-няма Happy End...
Така е понякога в приятелството-приятелите не знаят какво ни причиняват,когато подсъзнателно ни карат да избираме между тях и любовта...
Така е понякога в живота-хората идват и си отиват...Важното е да ги помним такова каквито са били,а не такива каквито времето и озлоблението са ги превърнали в спомените ни...
Но моля ви кажете,приятели,имаше ли право Хък да се отчужди от Беки,просто защото тя не можа да каже на сърцето си :"Не го обичай!" ?

Хубавите неща винаги се случват на 8-ми...

Мина 8-ми декември...Моят първи 8-ми декември като студентка...Беше хубав 8-ми декември...

Странно е как хубавите неща в живота ми винаги се случват на 8-ми...
На 8-ми се събрах с мъжа на живота си...
На 8-ми е родено моето Мише...
На 8-ми казвам на мама "Обичам те!" (е не само)
На 8-ми празнуват студентите,своето право да се напият безпаметно и да имат извинение : "(хлъц!)Беше осми все пак!(хлъц!)"
Имах специален 8-ми декември...
С Мишето си взехме стая в хотел,бутилка вино и храна за вкъщи...
Гледахме сладко анимационно филмче и се гушшшкахме (е...не само!)...
След дълъг душ и обилно количество грим и пяна за коса бяхме готови за предизвикателството - чалга-дискотека (какъв оксиморон!)...
Истинска борба си беше да се доберем до входа (пред тази блъсканица Софийфски градски транспорт просто бледнее:D )...Със зъби и нокти се добрахме до така желаната дискотеЧКА и дори успяхме да завоюваме представителни места на бара :) Герои!
Джин с тоник и дълбоко деколте-настроението и бе сигурно...и странното е че макар самата аз да не очаквах се получи страхотно...Танците цяла вечер ме оставиха без крака,а спомените за тази вечер си струваха жертвата :)

Главоболието рано сутрин (10:30!) не помрачи спомена за хубавата вечер...Един неочаквано хубав 8-ми...С едно очаквано сладко момче-моето Мише!