Ами...отново се чудя как да започна,но ми се иска днес да разкажа за онези странни настроения,в които целият свят ни дразни и всички са ни криви..Всъщност не всички,а двама-трима души на които държим и които неизвестно защо винаги понасят щетите от капризните ни прищявки...Изведнъж ставаме мили и нежни към всички,освен към онези които обичаме...И именно тези хора започват незнайно как да ни дразнят...започваме да виждаме недостатъците им...започваме да се изнервяме от присъствието им...Разбирате ли?Незнайно защо идва един такъв момент в които целият свят ни е крив и един човек "обира парсата"...Защо?
Именно в едно такова настроение съм попаднала от няколко дни...Щастлива съм..Усмихната съм...но най-скъпото ми същество страда от ненужната изсипала се отгоре му агресия...Самата аз не се разбирам и не мога да искам от нея да ме разбере...Иска ми се да й кажа колко много я обичам,а не мога..Когато я видя сякаш нещо ми пречи..Сякаш имам буца в гърлото си и не мога да призная собствената си грешка..Сякаш съм от камък...
