След първата любов...

Една любов по пътя си отива,
един човек ранява ме до смърт,
една лъжа мечтите ми разбива,
но пак се раждам на света на пук.
Боли сърцето,празни са очите,
угасна вече огъня на радостта,
изми дъжда на обичта следите
и лятото изчезна с любовта.
И само вечер в мрака и тъмата,
сред сухите листа на есента
се връща с тиха стъпка пак тъгата
и спомени в стаята кръжат.
Танцуват две сърца на стара песен,
усмихвам се през сълзи пак сама
и с прилив нов на сила и надежда
заспивам в люлката на вечерта.
А уторо настъпва пак мъгливо
и мрачно е в моята душа,
но казвам си:"Ще бъда пак щастлива"
и знам ще се завърне любовта!!!

Отива си лятото...

Навън вали,разкъсва се небето,
Страда и отива си от нас,
едно щастливо,нежно бяло лято-
светлата звезда в тъмен час.
Ръцете черни днес към нас протягат
Дърветата в училищния двор
И празна,и самотна е душата,
Боли сърцето като в затвор...
Навън вали,разкъсва се небето,
Гори душата,страдам в нощта,
Отива си едно прекрасно лято...
Трябва ли да плачем за това?