Лято е...
Топло и нежно като целувките ти вечер...
Усмихнато като теб рано сутрин...
Гальовно като лигавите ни моменти...
...горчиво-солено като страстните ни скандали...
Не мога да повярвам ,че отново се будя до теб...че съм в Созопол...че никога повече няма да ме оставиш сама...Чуствам се късметлийка...
Хората все Я търсят. Питат се "съществува ли?". Правят грешки. Разочароват се. Отричат Я...А аз Я намерих. Имам Я и съм сигурна че това е Тя - любовта на моя живот... Сигурна съм че искам да прекарам живота си с това тъмнооко момче така,както съм сигурна че последните две години са най-истинските и хубави в живота ми...Въпреки всичко...
Той вечно ми е в опозиция.Винаги сме си на въпреки и рядко стигаме до консенсус на тема "Къде е по-скъм живота в София или в Созопол?" ( убедете го ,че е в София,моля ви :D ) или "Какво е една водка 50г или 100г?" и други жизнено важни въпроси ( :D ) , но погледна ли в очите му се разбираме без думи...Осъзнавам че на този свят сме само двамата и мога да му поверя живота си...Той би го пазил по-добре от мен самата...
Затварям очи и отново той е пред мен - усмихнат и разнежен като дете... Целувките му парят като обедното августо слънце, а ръцете му ме галят както морския бриз...Обичам го!
Не смея да твърда че имаме многодълга връзка..все пак две години са нищо на фона на двадесет...Но съм сигурна ,че го познавам... и че това е Той..
От тук нататък аз не съществувам...от тук нататък той е минало...От тук нататък на първо място застава Ние...и една тогава отделните ни личности...
От тук нататък той е на първо място в живота ми ,за да не каже пак някой път ,че го държа на втора позиция...
От тук нататък ще го подкрепя във всяко решение било то и безрасъдно...Искам само да бъде щастлив!
