Отива си...Отива си най-хубавото лято в младия ми 18 годишен живот,а с него си отивам и аз...Връщам се там от където започнах...Но същата ли съм?
Заставам на входа на живота си...Там където започва и свършва всичко и незнам трябва ли да пристъпя...Чуствам се чужда на себе си и всичко,което преди беше мое...или поне така си мислех...А било ли е някога?
Отива си...Моето лято си отива...Усещам прохладната свежест на есенния вярът в косите си,но не съм сигурна аз ли съм?
Преди време знаех на къде ме води пътят ми...Днес след един неочакван завой той пое в нова посока...Питам се ще ме заведе ли при щастието ми?
Отива си моето лято...Едно лято което ми донесе толкова обич...Толкова усмивки...Толкова сълзи...Разделям се с него порастнала...поумняла...и променена!
Различна ли съм?Навярно...По-добра ли съм?Не мисля...По-силна ли съм?Със сигурност!
Усмихвам се е казвам "Сбогом" на моето лято...Солени сълзи попиват по бузите ми,но си казвам..."За добро е!"...дано и моето лято да мисли така!
