...за липсите в живота ми :)

...Лятото е в разгара си .Лицето ми придоби характерния си матов тен и в косата ми започват да се гонят все по-светли кичури ...
Усещането за някаква магия ,която ме е понесла към мечтите ми е така опияняващо ,че чак ме плаши...Плаши ме идеята да падна с гръм и трясък от върха на мечтите си и да остана без нищо...Страх ме е от идеята да изгубя онази част от себе си ,която е най-ранима - сърцето...Сърцето ми, което отдавна е в него...

...Отдавна не мога да пиша поезия...Опитвам се ,но на листа се появяват само разкривени йероглифи, които сама не зная какво да правя...Незная как да ги подредя...Незная как да ги накарам пак да ми проговорят с Онзи глас...Онзи глас ,който чувах в главата си...и просто пишех...
...Питам се дали ми е тъжно без моите стихове...Дали и е тъжно без светът ,в който прекарвах толкова много време...Толкова много сиви дни...И знаете ли? -Тъжно ми е.
Липсва ми онова въодушевление ,което ме обхваща всеки път ,когато напиша нов ред,нова строфа,нова рима... Липсва ми онова умиление ,в което изпадам всеки път ,когато под химикала ми се роди един нов образ, нов герой, нов приятел...
Липсват ми моите стихове...Но съм щастлива.
Щастлива съм защото вече мога да живея днес, тук и сега.Мога да сбъдвам мечтите си в този свят...Мога да превръщам в реалност римите си... Мога да бъда всеки от героите си...
...и сигурно затова вече не мога да пиша...Просто имам всичко, за което съм писала, което съм желала, което ми е липсвало...
А моите стихове?
Те пак ще се върнат, но нови, по-вълнуващи, по-други, по-зрели ,може би.
Знам го. Усещам го. Просто трябва да почакам...
Имам време :)

...за връзките понякога...

Плажът беше уморителен.И топъл.И солен ,като целувките на страстен мъж...
Преди няколко вечери по време на нощната смяна една колежка се появи придружавана от сравнително новата си придобивка (симпатично слабо момче) и голяма лилава смучка на врата недвусмислено говореща за това ,че вече бяха консумирали връзката си...Широката й палава усмивка и лекото смигване при въпроса : "Как ми е косата?" ,сложиха край на любопитството ми и вече бях сигурна - късметлийка :)
Вчера пък си пуснах телевизора и Моника от "Приятели" чупеше ръце ,защото бе осъзнала ,че никога повече няма да има първа целувка , първи път...че от тук нататък няма да има право да спи с никой друг освен с Чандлър...Сякаш магията на свадбата бе затъмнила тези "очевадни" истини и едва сега щастливата съпруга видя "истината" за брака и нещата от живота...
...и естествено всичко това кара "русата" ми главица наистина много трескаво да работи в последните дни ,за да намеря моята истина за "връзките и хората"...

Виждам как хората до мен срещат "някой" ...Виждам как блясват очите им всеки път когато "някой" преобърне живота им... Понякога дори малко им завиждам ,че им предстои първата целувка с някой нов "познат"... Предстои им да се опознават... Да се разочароват...Да се очароват :)
Имам страхотна връзка!Пълноценна,страстна...Нежна!
Имам човек ,когото обичам и искрено вярвам ,че времето няма да промени чуствата ми...Щастлива съм!...
...но просто...
Питах се наистина ли никога повече няма да усетя онази тръпка ,която ме караше да не спя в деня,когато срещнах Станислав , чудейки се : "Ще се получи ли?"
Питах се наистина ли повече няма да ме нападне любовта като гръм от ясно небе,както когато го видях от първи път...?
Не ме разбирайте погрешно-щастлива съм :)
Дъхът ми спира всеки път ,когато го видя , а в коремчето ми пърхат пеперуди всеки път ,когато погледне в очите ми...Понякога се будя нощем и го гледам невярвайки ,че той е тук- до мен...завинаги...
Просто...
Просто си мислех ,че малко ми липсва онова напрежение на новата връзка...Само да можех да срещна Станислав отново!Не искам да срещам никой друг освен него!Просто да изживеем раждането на връзката ни отново...Страстта...Смучките...Безбройните СМС-и всяка минута...Дори разговорите ни в mIRC ми липсват...мъничко ;)
Дали човек цял живот тъгува по тези моменти-тези безрасъдните ,когато точно се влюбва?Дали свикваме в това да не се влюбваме до края на живота си или с годините преоткриваме човека до себе си и се влюбваме всеки ден по мъничко...все повече и повече?
Дали връзките и хората са толкова трудни за разбиране или ние си ги правим такива :D
Ам?