Картичка за Свети Валентин :)

Това е картичката,която направих на моето Мишле за Свети Валентин...и която най-сетне се наканих да ви покажа :)

Есе по свят и личност :)

Намерих нещо,което съм писала още в училище и така и не съм публикувала...така че мисля да го направя сега :)

21-ви век е моят век.

Сядам да пиша,а думите не идват. 21-ви век.Звучи ми толква модерно,ново и може би дори някак непознато.Един век,който тепърва ще ни изненадва и ще ни кара да се усмихваме...Мога ли да го нарека "мой"? Нима някой може да каже,че нещо е негово,когато дори не го познава достатъчно?!? Компютри,самолети,туристи в космоса-нима мога да нарека всичко това "мое"?-Една необятна шир от новости...И всички те са "мои"! Принадлежим ли към едно "модерно" общество с разкрепостени разбирания и широки възгледи?И нима наистина осъзнаваме какво значи модерно общество? Казват,че СПИН е болестта на 20-и век...А нима не е и болестта на 21-ви век?И нима когато казвам,че принадлежа на "новото време" и новия по-добър свят,мога да се оттърся от товара на миналото,оставил отпечатък върху цялото ми поколение? Човекът на 20-ти век се плаши от неизвестността на страшната болест,а същия на 21-ви век спокойно подава ръка на обречения си приятел. Човекът на 20-ти век си шие новата рокля по модел от списание,същия на 21-ви век я поръчва от интернет. Човекът на 20-ти век е уплашен в модерния свят на машини и прогрес,а същият на 21-ви век сам се е превърнал в машина. Опитвам се да направя съпоставки и някакви критерии,по които да ги разделя,но въпреки всичко ми се струва невъзможно.Новият век,новото хилядолетие-всичко това е сякаш сън.Нещо далечно,до което не мога да се докосна. "Модерното" общество си има все същите предрасъдъци.Виждам все същите аутсайдери,почти невидими,на първия чин.Все същите проблеми,все същата борба за оцеляване...И една пагубна тенденция убиваща малкото морал и човещина в сърцата-истинска джунгла в градски условия. И като заговорих за това не мога да не спомена-градът на 21-ви век,едно бойно поле,където макар да не летят куршуми и гранати,веки ден е безконечна битка.Сивота поглъщаща усмивките и прах убиващ цветното,задушавайки го в отровната си прегръдка. Трудно е да нарека 21-ви век "мой".Опитвам се и си давам ясната сметка,че моето утре ще дойде и ще си отиде точно в 21-ви век.Ще срещна любовта,ще родя децата си,ще изживея живота си под неговата сянка...Но ще бъде ли някога наистина мой?И дори някога да бъда готова да се впусна в забързаните му задъхани темпове,за да се докажа пред едно раждащо се общество,ще бъде ли той готов за мен-за разкрепостените ми мисли,за бунтарските ми настроения,за цветните ми дрехи? Аз знам,че той е мой.Различни сме,но и с брат си съм различна...Опоненти сме,но и с приятелите си често се съревновавам...Караме се,но и с родителите си не се разбирам...И все пак той е мой. Когато сме свързани с някого,респективно-нещо,никой не ни пита дали сме съгласни...То просто е твоета съдба-различна,непридвидима и изненадваща,но преди всичко непроменима. 21-ви век е все още прекалено улегнал в бита и ежедневните дразги на хората от 20-тото столетие...Само е малко по-лъскав. 21-ви век е все още твърде тесногръд. 21-ви век е малко скучен. 21-ви век е прекалено обикновен. 21-ви век все още принадлежи на родителите ни. Но...21-ви век е и нашето сега,и нашето утре...Когато обществото ни се оттърси от страховете и недомлъвките си;когато съберем смелост да изречем на глас желанията си;когато прегърнем смъртно болния без ужас...Тогава и нашия 21-ви век ще бъде наш - нов,различен,млад...

Брат ми...

Знаете ли...?
Тази вечер седях и си мислех колко много се гордея с брат си...
Моето малко братче е вече е почти мъж и съм щастлива като гледам личността,в която се превръща...Затова слагам два негови (не само) клипа-за да покажа на всички колко се гордея с него :)

Отразена в стъклото :)

Пак гледах One Tree Hill...И пак ме натъжи...
Сигурно се питате,защо го гледам тогава....Ами незнам.По-силно е от мен...По-силно от волята ми да съм щастлива...Една странна нужда да го гледам...макар да знам,че ще е тъжен.
Този филм беше с мен,когато бях най-сама...Влюбвах се с героите му,когато аз самата не можех да се влюбя...Празнувах триумфите им,когато самата аз нямах победи...и явно съм ги приела твърде лично.
На всичкото отгоре и днес прочетох нещо,което по -странен начин ме върна назад...Незнам.Явно имам нужда от шоколад!Не мога да го обясня...Мина сесията.Направих си страхотна почивка в Созопол,с любовта на живота ми...и изведнъж от както съм се прибрала в София-бам!Депресия след депресия.
Не мисля,че синдрома на тъжните филни може да се обясни...Някой казват,че човек изпада в емоционална дупка преди рождения си ден...Това ще да е-време ми е вече!
А пък съм щастлива,не е като да не съм...Ама на!-Необяснимо!
С Вики днес пребоядисахме коридора...Сами.Толкова сме горди.Сега да седнеш да пийнеш кафе на масата отвън-кеф ти прави...А като че ли пак не е достатъчно!
Някаква неистова нужда имам да пиша и все ме преследва усещането,че нещо не е на ред;че нещо забравям;че някъде бъркам...Необяснимо!

Знаете ли...Отдавна не съм излизала с приятели.А като че ли имам нужда...А някак си нямам желание...Всъщност имам желание,но...немога да го обясня.Сякаш знам,че не трябва...Трудно ми е.Просто гледам OTH...Виждам тези хора-приятели...и моите ми липсват-сякаш никога повече няма да срещна хора,които така да ме разбират...и училището ми липсва...и всичко!
Безнадежно е да се опитвам да обясня нещо,което на мен самата не ми е ясно...

Сигурно някой ден ще се разбера...и ще проумея какво се опитвам да кажа...Някой ден...Като порастна.

One Tree Hill 6

"Остатъка от животът ви е доста време.Искате или не,той се формира в момента.Можете да вините случващото ви се,заради лош късмет или нелепи избори.Или можете да се борите!
Нещата не винаги са честни в истинския свят.Това е животът!Но в по-голямата си част,получавате каквото сте дали.
Нека ви попитам нещо!Какво е по-лошо -да не сбъднете мечтите си...
...или да ги осъществите,но да не са достатъчни?
Остатъка от животът ви се формира в момента-с мечтите,които преследвате,изборите,които правите......и човекът,които изберете да бъдете.
Остатъка от животът ви е доста време.
И той започва в момента!"

One Tree Hill 5

"Понякога имаме чувството,че е вчера...
Дипломирането в гимназията и сбогуванията.
Чувството на 17-годишен и истинските приятели около теб.Страстната любов
и непринудения смях.Безгрижието!
Понякога имаме чувството,че е вчера.
Но понякога...изглежда чувството не е наше.
Като подписите до реката,които направиха сами.Къде са сега?
Избеляли от годините.Като създателите си!"

Един тъжен епизод...

Гася лампата и в стаята става тъмно...
Тъмнината нахлува в мен и усещам празнотата,която се опитвах да запълня...Невъзможно е!
Нежелани сълзите рукват по бузите ми-безсилна съм.
Едва сега разбирам сякаш колко си далеч...Колко болезнени са изборите,които правим...и колко слаба съм да върна времето назад.