На Нея...

Да срещнеш Него... - Има ли го всъщност?
Какво е той? Дали не е лъжа?
Мъжът с главно "М" ти вечно търсиш
и като всички нас преследваш любовта.
На криеница с нея си играеш
и мислиш си, че всичко е игра,
и вярваш, че тя идва с всеки следващ,
и още търсиш твоя "мъж - мечта"...
Очакваш я - нестихваща, гореща!
Изпепеляваща сърцето с дива страст.
Не забелязваш даже онзи мъж отсреща,
който те гледа с таен поглед вече час.
Не Я очаквай, мила, не търси Я!
Сама ще дойде твоята любов.
Не толкова вълшебна и магична,
но Истинска - и в лошо, и в добро!
Понякога ще има парещ огън,
друг път в сърцето болка ще гори,
но щом си лягаш вечер ти ще знаеш,
че той е твой и негова си ти!

Нова песен в плейлиста :)

Една наистина добра песен... Малко ревлива, но все пак - есен е, всички женски слабости са ни позволени!





Песента поне според мен е наистина добро попадение... Заедно с песничката на Дамян Попов - "Вярвал ли съм" са най-новите попълнения към плейлиста ми (не може без малко сълзи през есента - то отвътре ми идва) :) Ама като казвам най-новите, разбирайте отпреди месец... Просто графика ми е малко натоварен и така... Все нямам време да си подраскам... А на човек от време на време от вътре му идва :)

Струва ми се нормално (а и логично за всички, които ме познават), че подобни песни ме хвърлят в размисли за връзките и хората... и всички онези тежки срещи и раздели, които преживяваме... И да, ето, че все пак си дойдохме на думата - разделите... Растение ли са те, животно ли са?!
Понякога (когато е на ръба на нервна криза) човек (и аз в това число) си задава милиони въпроси за същността и смисъла на всичко... Пита се дали е с правилния човек до себе си? Дали не се е разминал с любовта някога, някъде, някакси...? А може ли още да не я е срещнал?! Как ще я познае? Дали подходящия човек в един момент ще бъде подходящ във всеки следващ? Дали промяната в отношението на един човек означава, че вече не ни обича? Или по лошо - че вече сме част от ежедневието му и сме само факт в живота му - даденост, обстоятелство, постоянна величина - нещо, за което не му се налага да полага усилие и да ухажва и обожава?! Аааа, не! - Ако е така без мен! Извинете, но аз съм непоправима романтичка и продължавам да твърдя, че ако това се случва, то това не е любовта! Никой не може да ме убеди в противното... - в истинската любов има: 1) happy end 2) непресъхваща жажда за другия, за ласките и присъствието му (т.нар. страст) 3) нужда през цялото време да кара любимия да се усмихва, да го изненадваш, да му доказва обичта си...
Така... След като изяснихме всичко това (и всички нагледно видяхте какво се случва с детските мозъци, когато баба/мама прекалят с приказките => всички разбрахте колко книжки с приказки съм изчела/са ми прочели), можем да се върнем към хората, връзките и есента (абе защо не взема да стана аз един психоаналитик - поне пари да изкарвам от това постоянно ровичкане в човешката същност).
Разделите са (вече установих) емоция - съсипваща, рушаща... Променяща същността ни... Дори на онзи, който взема решението за тях... Те носят толкова болка и самота след себе си, че честно казано не мисля, че някога бих събрала сили за такава стъпка... Дори да го искам... Да (веднага се съгласявам с онези, които биха успорили твърдението ми), раздялата носи и свобода, неангажираност... Но какво да правя с тях?! За какво са ми?! Нима има по-невероятно усещане от това да осъзнаеш, че принадлежиш на някого тялом и духом и че той ти принадлежи... Да усещаш всеотдайността му по начина, по който ти подава цветето, което е скъсал за теб; по начина, по който ти отстъпва последното блокче на шоколада; начина, по който те буди с чаша топъл чай в събота сутрин, защото цяла нощ не си спала от болки в гърлото; пленително е дори да усетиш загрижеността в гласа му, когато те критикува... И кажете ми, моля, защо ни е тази свобода?!
Какво ще правим с нея...?
Ние жените все се бием в гърдите колко сме независими... Говорим за еманципация,равнопоставеност и цял куп глупости от този род... Но... Мили дами, да си говорим честно - нима всички ние не търсим силния мъж, който да ни гушка, когато има буря (защото ни е страх от гръмотевиците, естествено); който да гони кварталните кучета, когато и дебнат изгладнели пред блока; ... да сменя бушона/крушката/рафтчето в банята (не че ние не можем, но нали все пак сме техните принцеси); ... да ни вземе от работа да хапнем пица, защото се притеснява, че много сме отслабнали напоследък и хич не се храним, да не би да ни има нещо?; ... Да... всички обичаме "силните" мъже (естествено в случая не говорим за обиколката на бицепса му)... Колкото и да сме самостоятелни, можещи, работещи и независими момичета...
Та... да се върнем на разделите - теорията звучи учудващо проста "Важното е да знаем какво искаме от този живот... и да си го вземем." Но никой не пита - готови ли сме за болката... Готови ли сме да поемем последствията от решенията си?! Най-потресаващ е моментът, когато осъзнаваме дилемите и споровете вътре в себе си и започваме една болезнена дисекция на сърцата си, вземайки трудното решение и претегляйки до стотна от грама всички "За" и "Против" (понякога в продължение на месеци)... Това е може би един от най-трудните избори, пред които сме изправени, дори когато знаем, че любовта я няма... Просто, защото бъдещето пред нас е сложно уравнение с много неизвестни...
...Помислете добре преди раздялата... Изборът е само ваш... И е ваше право...

Честно да си кажа, цялото това главоблъскане ми идва малко в повече... Уж само две нови песни в плейлиста сложих, а то било цяла гама от сложни човешки взаимоотношения... И все в различни цветове!