Приказка за Приятелството...

Днес,докато топлите слънчеви лъчи (и телефонното обаждане на едно ядосано хубаво момче) нежно ме събуждаха си мислех за приятелството такова,каквото го познавам-истинско,самоотвержено,чаровно...
...и реших да напиша приказка...
Приказка за три деца и техният път към откриването на Приятелството...Нека ги нарека (съвсем условно) Том,Хък и Беки :D
Та така...

Имало едно време двама приятели-Том,усмихнато тъмнокосо момче и неговия най-добър приятел-Хък,русокос дявол,който винаги можел да разсмее и най-тъжните очи.
И точно като в приказките Съдбата или Случайността,изправила на пътя им едно момиче,чиято поява сякаш объркала всичко.
Том и Хък срещнали Беки в един топъл ден през април.Един съвсем обикновен ден-слънев и нежен,като разглезено дете...
За Беки този миг преобърнал живота й.Топлината в очите на Том я накарала да повярва отново,че и в живота (като в приказките) има щастлив край...и тя е срещнала своя принц.
Беки се влюбила в Том с цялото си сърце...А Том я направил най-обичаното момиче на света.

(Може би тук трябва да сложа един традиционен Happy End и да кажа че "те живели дълго и щастливо",но съдбата имала други планове...)

Хък не бил щастлив.
Поради неизвестни причини,или някакви лично негови съображения,Хък започнал да разрежда срещите си с Том и Беки.Държал ги далеч от себе си и дошъл момента,в който Том и Хък дори не се поздравявали.
Времето леко,по-леко променяло и отношенията на Том и Беки.Дошли споровете,кавгите,премълчаните обиди,недомлъвките...Техният розов свят започнал да се руши,така както морските вълни рушат скалите-бавно,но сигурно.
За никого не било изненада,когато Беки сложила край на връзката им.
Започнала дълга студена зима.
Започнали нейните лутанията сред масата хора.
Започнала да търси Том в очите на всеки непознат.
Напразно-Беки била изпуснала голямата си любов и връщане назад нямало...
В онези дни,когато Беки била изгубила себе си,случайността я срещнала отново с Хък.Приятелството им карало Беки отново да се усмихва.Разчитала на него,винаги когато имала нужда.Хък й правил странни подаръци и изненади.Появявал се в града за два часа-просто,за да й подари еделвайс;просто,за да я разсмее...
Беки обичала Хък...Обичала го като брат.Вярвала му.Не й пукало за това какво си казват хората-Хък бил най-добрият й приятел...но нещо липсвало...
Липсвали й тъмните очи на Том...Липсвала й прегръдката му...Липсвали й целувките му...Имала нужда от Том.
Хък усещал това.Не веднъж й казвал :"Ти още имаш чувства към него." ...и бил прав.
Една сутрин Беки се събудила и осъзнала,че иска да върне Том в живота си...Знаела,че Хък не харесва Том и не му казала за желанието си...Но започнала своята битка-битката за сърцето на истинската си любов...
Хък усещал промяната в отношението на Беки,а Беки не знаела какво да му каже.Не й харесвало как Хък (понякога неволно) обижда Том в нейно присъствие,но вътрешно в себе си била сигурна,че той има основателна причина да не харесва Том...но това не била нейната причина-тя обичала тъмнокосото момче.
Явно тук отново се намесила съдбата,защото срещите на Том и Беки зачестили...Тя виждала как той извръща глава всеки път,когато я види и сърцето й се късало...Искала да го заговори,но нямала смелост.
На 1 март Беки видяла своя шанс и въпреки че ръцете й треперили от нерви, спряла Том и му вързала мартеничка...
Започнала да се пита,дали той я носи...Дали не я е изхвърлил в първото кошче за боклук...Дали нещо му е трепнало,поне съвсем мъничко...
Усилията на Беки не били напразни и Том й се обадил...Излизали заедно на разходка или за да пият кафе.Том заочнал да се отпуска в нейно присъствие.Смеели се заедно...Беки била щастлива.Том сияел.
Не било далеч времето,когато Том простил на Беки...
Най-щастливата двойка на брега на морето отново била заедно.
Трябвало време,за да започне Том да вярва на Беки...Трябвало време,за да успеят отново да си кажат "Обичам те",но били сигурни,че имат цялото време на света пред себе си...
Моментът,когато Беки спечелила Том,бил мигът,когато изгубила Хък...
Русият й приятел,започнал да си търси оправдания,за да не се виждат.Започнал да не й се обажда,когато се прибира в града...Хък държал Беки далеч от себе си и това я разкъсвало...
Знаела,че трябва да избира между двамата най-добри приятели,но била неспособна да живее без Том...
Опитвала се да поддържа отношенията си с Хък непроменени,но вече било невъзможно...Тя първа била променила отношението си към него...
С времето Беки свикнала Хък да не е в живота й,но понякога й се искало той просто да знае,че може да разчита на нея,колкото и да не му се вярва....
Новата есен разделила окончателно животите им и разстоянието помежду им се превърнала в пропаст...и все пак Беки никога не съжалила,че е имала Хък в живота си,защото макар да не харесвал Любовта на живота й,си оставал един от най-добрите й приятели...

Така е понякога в приказките-няма Happy End...
Така е понякога в приятелството-приятелите не знаят какво ни причиняват,когато подсъзнателно ни карат да избираме между тях и любовта...
Така е понякога в живота-хората идват и си отиват...Важното е да ги помним такова каквито са били,а не такива каквито времето и озлоблението са ги превърнали в спомените ни...
Но моля ви кажете,приятели,имаше ли право Хък да се отчужди от Беки,просто защото тя не можа да каже на сърцето си :"Не го обичай!" ?

Хубавите неща винаги се случват на 8-ми...

Мина 8-ми декември...Моят първи 8-ми декември като студентка...Беше хубав 8-ми декември...

Странно е как хубавите неща в живота ми винаги се случват на 8-ми...
На 8-ми се събрах с мъжа на живота си...
На 8-ми е родено моето Мише...
На 8-ми казвам на мама "Обичам те!" (е не само)
На 8-ми празнуват студентите,своето право да се напият безпаметно и да имат извинение : "(хлъц!)Беше осми все пак!(хлъц!)"
Имах специален 8-ми декември...
С Мишето си взехме стая в хотел,бутилка вино и храна за вкъщи...
Гледахме сладко анимационно филмче и се гушшшкахме (е...не само!)...
След дълъг душ и обилно количество грим и пяна за коса бяхме готови за предизвикателството - чалга-дискотека (какъв оксиморон!)...
Истинска борба си беше да се доберем до входа (пред тази блъсканица Софийфски градски транспорт просто бледнее:D )...Със зъби и нокти се добрахме до така желаната дискотеЧКА и дори успяхме да завоюваме представителни места на бара :) Герои!
Джин с тоник и дълбоко деколте-настроението и бе сигурно...и странното е че макар самата аз да не очаквах се получи страхотно...Танците цяла вечер ме оставиха без крака,а спомените за тази вечер си струваха жертвата :)

Главоболието рано сутрин (10:30!) не помрачи спомена за хубавата вечер...Един неочаквано хубав 8-ми...С едно очаквано сладко момче-моето Мише!

Когато срещнеш мъжа на живота си...

...усещаш,че пеперуди пърхат в стомаха ти...
Когато срещнеш мъжа на живота си,усещаш че сърцето ти се свива от страх да не го изгубиш някогаа...
Когато срещнеш мъжа на живота си,просто знаеш че е той...

Неделя сутрин.Будя се от нечия топла прегръдка.Чувам как родителите му отиват на работа.Поглеждам часовника-часът е 7... почти :) Сънена го гушшкам...Ухае на спокойствие...На нежност...Чуствам се сигурна.
Той става и поглежда през прозореца-усмихнат безоблачен ноемврийски ден...Дърпа щората и слънчевите лъчи ме гъделичкат по нослето...Край!Вече няма начин да заспя :)
Ставам да се облека...
-Искаш ли да те изпратя?
Усмихвам се...Харесва ми някой да се грижи за мен...Някой да ме обича...Някой да ме целува за Лека нощ...Щастлива съм...
Излизаме.Хладния въздух ме освежава и ми става едно такова...любвеобвилно...гушкащо...разнежено :)

Вървим към вкъщи,а гладното ми коремче си мисли само за макарони със сирене...и кафе...И една неделна приказка...Моята приказка...
...и моя Принц!

Обичам те,Мише!

...ти носиш радостта :)

Небето пак дъждожни вежди сбърчи
и моята усмивката го ядосва,
и струва ми се малко ми се сърди,
че в този студ до Тебе шляпам боса...

Очаквало е ,мисля че, небето
дъждът му радоста ми да измие,
но даже да са черни цветовете
в мене слънце пролетно се крие.

И тази обич дето ти разпали,
така ме топли-сякаш,че горя
и всички май ме гледат онемяли,
че в този студ до тебе аз вървя...

И никакви дъждовни дни не могат
усмивката ми лятна да свалят,
защото чуствам още този огън,
като че ли те срещам днес за първи път...

И няма буря,няма висша сила,
която може нас да раздели...
И зная- няма друга по-щастлива
от мен жена сред ранните мъгли...

...облачни дни в слънчева София...

Та така...

"Теодора Стефчева (кодово име 27163**).Студентка първи курс Политология в УНСС.Поток 62.Група 6306"...В това съм се превърнала...Една купчина от числа...

Никой не се интересува от теб-човека...Никой не пита едно просточко:"Как сте колеги?"...Всеки влиза,залива те с информация и си тръгва...Дори без довиждане...Не мога така!
Аз съм друг човек...По-мил (може би?!)...По-наивен (би казал Станислав)...По-друг типаж просто...
Липсват ми най-човешките неща...Лицемерната любезност...Едно "Добро утро" от шофьора в автобуса...Едно "Лек ден" от лелката в магазина...
Липсва ми онази топлина на малкия град...Не съм знаела колко съм зависима от нея...
Харесвам София...
Харесва ми да се возя в полупразен автобус късно (по моите представи :D) вечер и да гледам светлините на утихващите улици...Харесва ми да я виждам спяща в ранните часове на утрото,когато с кафе в ръка пресичам пустата улица...Харесва ми аромата на въздуха й (което си е плашещо странно)...Харесва ми цялата тази смесица от нрави,хора и диалекти...
...и все пак нямам търпение да се прибера...
Шума на цялата тази тарапана сякаш ми идва в повече...Главата често ме боли...А и колко малка и сама се чувствам сред тълпите непознати...Няма кой да ти каже "Здрасти",дори...В Бургас сякаш не е така...
Трудно ми е да слагам граници между зараждащата се в мен непоносимост към "светлата" столица и може би просто меланхоличната носталгия на влюбено момиче...Трудно ми е да кажа дали София е толкова лоша...или просто Той така много ми липсва...
И все пак-не се чувствам в кожата си...Не съм аз...Усмивката ми тежи...Не ми се говори...Странно е...
Казват:"Като се опознаеш с колегите и колежките,всичко ще се промени..." и нямам причина да се съмнявам в думите на "хората с опит",но до тогава може и да откача...има шанс :D
А аз съм щастливка...Уча нещо,което искам в добър (няма да кажа престижен,че мн ще се изхвърля вече) университет...Имам общежитие и баба на час път с градския транспорт...Често (почти всеки ден) се виждам с приятели от детството си за кафенце или биричка вечер ...Най-близката ми приятелка живее на 15 мин от университета...Колегите ми са готини (дори ги харесвам!) и макар да не ме познават (а и аз тях) ,макар да са ми чужди и да знам,че на тях трудно мога да разчитам,все вършат работа за кафенце между лекцийте...Да,аз съм щастливка...Почти...
Почти бих заживяла в своя малък свят,ако Той не ми липсваше толкова много...
Почти бих се почуствала успяла в ученическите си амбиции,ако цялото ми същество не се гърчеше от болка...
Почти бих се усмихнала,ако съзнанието ми не крещеше да бягам...Да се прибера...Да не го пусна да си отиде повече...
Почти бих била щастлива...

...една любов през септември...

С хладен дъх септември ме обгръща,
довел със себе си дъждовни дни...
Но сгушвам се до тебе вечер вкъщи
и сякаш на света сме сам-сами...
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември-хладен и надменен
не ще ми вземе теб и любовта...
Дори да се опитва-той е само
едно дъждовно,облачно дете,
а ти момче си моят летен вятър...
Ти слънце си над тихото море...
...И също като слънце ти ме топлиш
и караш не да бъда по-д0бра...
...И също като вятър се закачаш
и нешно рошиш моята коса...
И знам,че нищо няма да ми вземе
теб,мое мило слънчево момче...
и нито този,нито друг септември
ще може обичта ми да възспре...

Защо те обичам!?

1.Обичам те,защото ме караш да се усмихвам...
2.Обичам те,защото не ми даваш да плача...
3.Обичам те,защото ме караш да се харесвам...
4.Обичам те,защото с теб се усещам жена...
5.Обичам те,защото мога да говоря с теб...
6.Обичам те,защото дори когато съм разстроена умееш да ме успокоиш...
7.Обичам те,защото си здраво стъпил на земята...
8.Обичам те,защото с теб мога да бъда непринудена...
9.Обичам те,защото ми припомни,че "русото" не ми отива...
10.Обичам те,защото ме караш да се чувствам секси...
11.Обичам те,защото никога не губиш самообладание...
12.Обичам те,защото си едновременно чувствителен и силен,когато имам нужда...
13.Обичам те,защото ме виждаш красива дори без грим (или по-лошо - с размазан грим!)...
14.Обичам те,защото се грижиш за мен...
15.Обичам те,защото си внимателен...
16.Обичам те,защото си любвеобвилен...
17.Обичам те,защото в очите ти виждам бъдещето си...
18.Обичам те,защото ме караш да се чувствам спокойна...
19.Обичам те,защото ме допълваш...
20.Обичам те,защото сме толкова различни...
21.Обичам те,защото дори когато се караме намираш сили да ми кажеш :Обичам те
22.Обичам те,защото имаш голямо сърце...и умееш да прощаваш...
23.Обичам те,защото ме харесваш дори с коремче...
24.Обичам те,защото ме предразполагаш да съм сигурна с теб...и нищо не е достатъчно скунфузващо...
25.Обичам те,защото ми слагаш пяна на нослето,докато се къпем (мирише хубаво!)...
26.Обичам те,защото ме топлиш,когато ми е студено...
27.Обичам те,защото ми купуваш палачинки (и ми изпече филийки!)...
28.Обичам те,защото не ти пука дали ще напълнея...
29.Обичам те,защото когато ме прегършеш се чувствам толкова малка...
30.Обичам те,защото ме провокираш да бъда по-добра...
31.Обичам те,защото не се сърдиш,че те ревнувам...
32.Обичам те,защото никога не си ми забранил...
33.Обичам те,защото не се опитваш да ме контролираш...
34.Обичам те,защото знам,че с теб искам да изживея живота си...

ОБИЧАМ ТЕ,МОЕ МОМЧЕ!

С дъх на солена магия :)

Лятото е към края си,а аз сякаш още не мога да го повярвам...
Изпитите минаха,класиранията,записания...Всичко!Край!Студентка съм...
Работя,обичам...-щастлива съм!А ми е странно едно такова...С замиаването ми за София ще дойде и най-голямото изпитание за любовта на живота ми...Знам го...и може би точно за това така съм се вкопчила в обещанието Му да направи всичко възможно да замине с мен...Така се надявам!
Не съм писала от месец и се чуствам някак пуста...Отдавна музата отказва да ме посети и може би просто,защото вагам всичко от себе си,за да правя щастлива един единствен човек нямам нужда да изливам мислите си на лист...Пак ще пропиша...Знам го:)
Понякога усещам как съм се пристрастила към това Мое момче;към тези устни и остри скули;към най-красивата трапчинка на света;към топлите му любящи очи...Не бих била себе си без него!
Усещам как искам да се будя в тази прегръдка през целият си живот...Усещам,че той е Човека за мен...И така се надявам това никога да няма край!
Вчера пропуснах рожденият ден на най-добрия си приятел...Бях така потънала в работа и толкова уморена след това,че със Станислав се прибрахме и веднага съм заспала-пропуснах най-важния ден на скъп за мен човек...И сега се чувствам зле...Егоистка съм!Потънала съм в моите си проблеми и в моя живот и сякаш забравям всичко друго-лошо!
Сега отивам на работа-нощна смяна...Мразя я!
Ще си взема понички и Ред Булл и се си пусна записа по испански...(незнам дали ви казвах,но сега уча испански със самоучител у нас...имам нужда да се развивам :) )...и отново ще потъна в ежедневието си...Ежедневието на едно влюбено момиче...
Незнам защо пиша всичко това,но имам нужда да попиша малко...Да си спомня какво е усещането да твориш!

Една не чак толкова успешна кандидатстудентска кампания...

Та така...
Всичко свърши...
Изпити...Резултати...
Май само класиранията останаха...

Не крия,че очаквах повече от себе си и ми се иска да поискам преразглеждане на една от оценките си (литература в СУ),защото не ми се вярва че може да имам такава оценка по нещо,в което съм добра,но...Май не ми се занимава вече...Неври не ми останаха...
Странното е,че въпреки обзелото ме разочарование,съм се потопила в една такава странна безметежност-не ми пука какво ще става...Стига само да остана с човка,когото обичам...
Странното е,че искам просто да изживея живота си с него...и сякаш другото няма значение...

Свърши една не чак толкова добра кандидатстудентска кампания...
Но важното е,че свърши...

Пловдивски Университет:
*предварителни:
-история: 3,50
-български език: 4,40
*редовни:
-история: 3,80
-български език: 4,40

Софийски Университет:
*предварителни:
-история: 3,00
*редовни:
-история: 4,50
-литература:3,50

УНСС:
*редовни:
-история: 5,78
-литература:5,80

Пак ме просветли музата :)

...
Ходих до магазина...До същия онзи магазин,до които ходя от 19 години...по същото онова нанадолнище,по което се спускам от 19 години...покрай все същото пристанище,по което минавам от 19 кодини...
Не бях ходила сигурно от цяла вечност...Видя ми се странно...Едно такова далечно...А изострените ми,от някаква странна меланхолия,възприятия видяха в тази разходка нещо тъжно и отдавна забравено...
Минах покрай "нашата" градинка,където на пейката седяха други-непознати деца и се готвеха да играят стражари и апаши...
Видях други момичета и момчета,които се гледаха срамежливо пред раждащите се за първи път у тях интереси към другия пол...
Осъзнах,че вече не съм дете...
Беше странно...
За първи път осъзнах как се върти колелото на живота...За първи път осъзнах какво искаше да каже мама с :"И аз съм го минала този път..."
Едва днес видях една страшна истина-идват други и света не е само мой...Алкохолните вечери и първите забивки,всички "страшни лъжи" пред наште,първите цигари-всичко,което си мислехме,че ние първи откриваме,всъщност си е било тук от както свят светува...И сега го "откриват" някои други приятели...Друг 8е...Други момичета и момчета,които едва сега изучават телата и желанията си...
Едва сега откривам,че нашата Америка,всъщност е била отдавна открита...А ние не сме били Колумб...Ние само сме вървели по стъпките му...Толкова е просто...и някак тъжно...
Не сме безсмъртни,не сме недостижими,не сме бунтари...Били сме доста комерсиални и предвидими всъщност...Тъжно...
Порастнахме...
Чак не ми се вярва...
Май наистина детството е най-сладката част от живота,а?

Нова песничка:)

Ето една нова песен на един неочакван дует- Миро (от KariZma) и Анелия...
Смея да твърдя,че се е получила "неочаквано добра комбинация"...Песничката много ми хареса,а клипа (макар да не е оригиналния) е страхотен...Съжалявам само е не е мое дело,защото е наистина уникален :)

Мислех си ...

... за изневярата...

Защо хората изневеряват?Нима си струва?

Защо хората сме така устроени,че винаги обичаме да нарушаваме установения морал и да вътворяваме нов световен ред?
Заслужава ли си да нараняваме сърцето на любимия само,за да усетим тръпчивия вкус на изневярата...Киселата свежест,която ни носи забранения плод...Парливо-лютивия вкус на греха,който остава на гърлото ни...и забързания пулс,когато стореното бъде осъзнато...

Песничка :)

Ммм...Винаги много съм харесвала тази песничка и още преди година когато гледах клипа с английските субтитрии (аз нали съм видна англичанка и всичко разбрах! :D) ме осени идеята да направя български субтитрии към една от най-красивите песни No me ames ("Не ме обичай")...
Песента е много тъжна и много силна...Настръхвам всеки път,когато гледам клипа...Уникален ефкт!
Сега,когато се запознах с Windows Movie Maker,след цял час търпеливо подреждани думички,усилията ми се увенчаха с успех-СЛОЖИХ СУБТИТРИИТЕ!
Дано и вие усетите магиката на тази песен...

Подарявам тази песен на всички свои приятели и познати,но с едно малко по-друго послание :"Обичайте се!" (дори,когато смисъл няма!)

Бригада...

Отново е лято и напоследък все по често си мисля за колегите ми от миналото лято и неразривно свързания с тях "наш" сериал :)
За първи път гледах "Бригада" с колегите след поредния уморителен ден и наполседък все по често си мисля за филма и песничката,които не могат да не ме отведът към колегите ми...
Всяко лято крие своя чар...Понякога това е кафето рано сутрин,понякога е едно тъмнооко момче...А понякога чаша бира,приятели и "Бригада"...

"Завинаги"?

Дали да те обичам ще е трудно?
Дали да устоя ще е проблем?
Дали ще ми се иска да си тръгна?
Дали ще бъда цял живот до теб?

Обичам те!-немога да отричам.
Превърнал си се в целия ми свят.
И в друг живот аз пак ще те обичам...
Ти моя ден изпъстри с весел цвят.

Да вярвам ми е трудно,но го искам.
Желая да съм твоя всеки ден.
И сигурна съм-няма да си тръгна.
И сигурна съм-искам те за мен.

Love song ...

"Дива любов.
Дива като река.
Нежна любов.
По-нежна от нощта.
Дай ми една
по-страшна от греха
луда любов...
Твоята пареща любов..."

/Софи Маринова и Устата - Дива любов/

За вас,приятели!

Дипломи или нещо такова...

Ето-взехме ги!Край!

Взех най-сетне заветната диплома и горда с Отличния си 5,79 мога да кажа,че вече съм напълно завършила и сякаш вече нищо не ме свързва с ГПНЕ"Гьоте"...Освен може би спомените...и приятелите...и усмивките...и човекът,в който се превърнах там...
Май ме свързват повече неща,от колкото някога съм предполагала...Защото я нося в сърцето си...Моята гимназия!
Като стане дума за училище ставам много (може би дори ненормално) емоционална...Обичам немската гимназия и странното е,че дори тогава,когато ми е било най-трудно,никога не съжалих за избора си...
Спомням си денят,в който реших че искам да уча в Немската...
Спомням си и думите на леля ми:"Теди,ти си много умна,мойто дете,но трябва да знаеш,че има и много по-умни деца от теб.Не се настройвай,че ще те приемат."
Мразя някой да ми казва,че не мога да постигна нещо...и може би точно от инат успях...
Още мога да чуя телефона в хотелската стая и гласът на майка отсреща:"Приета си."...То не бяха викове,то не бяха чудесии...Бях щастлива...
Спомням си и онзи магичен 10 септември,когато за първи път видях класа си...
Осми "Е"...Колко магично ми звучеше само...
Спомням си първата Коледа прекарана с моето ново семейство...
Спомням си първия рожден ден на Кат:),който отпразнувахме заедно...
Спомням си почи всеки миг от тези пет години...Сълзи,двойки по немски,бягства от час,какао в Мc Donald's,пиянски купони с неясни спомени (слава Богу!) и приятели...Толкова много приятели!
Винаги съм се чусвала щастлива,че влязох в Гимназията...Дори когато стресът от заешките години ме остави без коса...Дори тогава знаех,че постъпвам правилно!
И се питам-дипломи ли са това или просто обещание за приятелство...Обещание да си спомним!Обещание да успеем!

И както каза Кат:) - дори да се разделим винаги ще си останем двете момичена с усмивки в имената си ...

Отново доза OTH...

Дори античалгарите...

...трябва да признаят,че тази песен има страхотно послание!

Ивана-100 живота

Снощи сънувах сън, сънувах,
че ме няма, а живота си върви.
И в миг изтръпнах осъзнала много истини.
За най-любимите си нямам време никога.
Защо и до кога? Господи жива съм!
И няма нищо, ама нищичко по-хубаво!
И ако крия мойте чувства ще е глупаво.
Ще казвам всеки ден поне веднъж “Обичам те”!
Чуваш ли Любов, Обичам Те!

Не живея 100 живота, да отлагам за кога?!
Не живея 100 живота, ще започна от сега!
Още днес по-човешки своя свят ще подредя,
всичко и на всички ще простя!
Не живея 100 живота любовта си да пестя!
Не живея 100 живота, ще започна от сега!
Вече няма да отлагам да съм нежна с теб Любов,
не от утре, а от днес започвам нов живот!

Господи жива съм!
И няма нищо, ама нищичко по-хубаво!
И ако крия мойте чувства ще е глупаво.
Ще напрегръщам най-добрите си приятели!
Ще бъда по-добра, дори със себе си!

Не живея 100 живота, да отлагам за кога?!
Не живея 100 живота, ще започна от сега!
Още днес по-човешки своя свят ще подредя,
всичко и на всички ще простя!
Не живея 100 живота любовта си да пестя!
Не живея 100 живота, ще започна от сега!
Вече няма да отлагам да съм нежна с теб Любов,
не от утре, а от днес започвам нов живот!

Just SmiLe

Призракът...

Чудесен ден...И плаж...И слънце...И ти...
Само ние...И един спомен...И малко ревност...И много любов...
Понякога си мисля,че бих убила за теб...Бих лазила...Бих наранявала...Бих страдала...

Многократно съм казвала,че съм ревнива...Факт е!Никога не съм го отричала...Не го крия-темпераментна и отмъстителна съм...Готова съм да изпепеля всяка,която се опита да те докосне;всяка,която те пожелае;всяка,която те погледне...Само срещу спомените съм безсилна...
Имаше една песен на Вероника (ако не е чалга няма да съм аз :D) "Завинаги тя" (или само "Тя"?)...И точно както се пее в нея,винаги съм се чувствала заплашена от твоя спомен,от твоята първа любов...
Трудно е да се съревноваваш с идеализирания образ от нечие съзнание.Непосилно е да победиш безплътния спомен.Невъзможно е да си по-добра от Първата...
А ето,че днес всичко свърши...
Край на усилията ми.Край на страховете.Край на несигурността.
Призрака се сдоби с плътност...и стана човек.
"Идеалната" слезе от божествения си пиадестал и вече не ме е страх...Вече не е спомен...Сега е настояще...А аз мога да се боря с всичко от твоето настояще...Защото съм най-хубавото в твоето настояще...А ако не съм,то няма да те оставя да го разбереш...
Сега Тя е човек...Мога да издера очите й,да я изгоря,да я разкъсам на парчета и да я изхвърля от живота ти...Вече съм силна!
Не ме е страх да не те изгубя...защото Тя вече не е призрак...Тя е просто едно обикновено момиче...Като всяка друга...
И нека само да се пробва да те докосне!?!

...Една песен...

Снощи за първи път от толкова време ти казах да се прибираш...За първа вечер те изпратих без да се качиш...И аз незнам защо...Сигурно заради разговора ни,сигурно защото бях уморена...Но искам да ти се извиня...
Цяла нощ в главата ми звучи една песен...Посвещавам ти я!

Райна-От един инат

Ти на дивана спиш, а аз лежа сама!
"Там ти е мястото!"- крещях до ей сега.
Думите не взимам назад от един инат....

Сънят не ме лови.Полунощ вече мина...
Лягам на твоята половина
и като въглени ме изгори
възглавницата ти!
А Дявол казва ми: "Лоша си!" и поздравява...
Ангели шепнат ми: "Не си такава!".
Ако бях по-добра,
да бях дошла за прошка до сега!

Колко ли като нас в момента са сами!
Нещо си казали и се намразили!
Думите не взимат назад от един инат....

Сънят не ме лови.Полунощ вече мина...
Лягам на твоята половина
и като въглени ме изгори
възглавницата ти!
А Дявол казва ми: "Лоша си!" и поздравява...
Ангели шепнат ми: "Не си такава!".
Ако бях по-добра,
да бях дошла за прошка до сега!

Обичам те!

Разплаках се...

...от щастие,когато прочетох това...Сякаш отново съм на село...Сякаш пак съм дете...Сякаш съм вкъщи!

Боси Звезди

"От каруците тихо ти става.
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.

И посрещаш - на босо - звездите.
(Глас зелен. Жабокрякат блатата)
Нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.

Пъстри черги, във раклата скрити,
чакат празник. Камбани. И сватби.
Тежко мляко, под кърпа завито,
иска нечии устни да радва.

Две кокошчици кудкат и дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката...

И разлайват се с глас безразличен
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.

А луната е кръгла. И лика.
( и се крие зад близките храсти)
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.

А до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане...
Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане."

/Павлина Йосева/

Сладки сънища за Лека Нощ...

Мхм...(както винаги започвам с вълнуващо и грабващо начало...Как да не му се прииска на човек да прочете целия пост още от първия ред? :D)
За първи път от много време насам сядам без да имам идеята какво да напиша...просто ми се иска да си подраскам малко...Ей така-профилактично :)

Хванала ме е някаква странна депресия...Може би дори "депресия" звучи едно такова-пресилено,но всеки път щом прекрача прага на вкъщи и си вляза в стаята,цялото ми позитивно настроение и енергия се изпаряват...Чувствам се ужасно сама...изтощена...наранена...
Може би е заради лятото или депресийките,които слушам тези дни...Просто...Незнам...
Старая се да не показвам емоции,но може би все пак всичко случило се напоследък-бала,смъртта на дядо...Явно все пак всичко е сложило своя отпечатък на емоционалното ми същество,което колкото и да ми се иска,не е достатъчно силно и безчувствено...Все още...
Една странна празнота ме е обзела...Може би заради приятелите ми-Вер е в Пловдив (дори незнам дали ще се появи до края на лятото),Вал работи,Кати си е в Бургас...Само със Слънцето (Матрин) се виждам малко по-често,но продължавам да чувствам липсата на другите...Така ли ще ми е винаги?!?
Сега на Winampa пак тръгна поредната депресия (Ирен и Рускан Мъйнов-Спри)...Май трябва да си сменя Playlist-а...Така до никъде няма да я докарам...

А пък да ви кажа кое е най-лошото - НЕ МИ СЕ ЯДЕ СЛАДКО!Ужас!Как да се възстановя като не ми се яде сладко...И ми се гледат ревливи филми...Реве ми се бе хора!Възмутена съм от себе си!Отивам да си пусна "Приятели"...Дано поне те имат някакъв ефект върху обърканото ми съзнание ...
Лекичка на всички :D

Време е за малко депресийка :)

Обичам те,дори когато ме раняваш.
Обичам те,дори когато аз греша.
Обичам те,макар че осъзнавам-
не ще ни бъде вечна любовта

Дори да знам,че утре си отиваш,
дори да знам,че тръгваш още днес,
последен път аз искам да те видя,
последен път любов да ми дадеш.

Дори светът да свърши в момента,
когато ти заминеш на далеч.
Аз пак не ще те спра,моя надежда...
Живота в свойте ласки те зове...

А пътищата тъжно се разделят
и трудно е сама да продължа.
Аз нося още сили и надежа.
Аз нося те в моета душа!

...Моята София...

Облечена в прашните траурни дрипи,
пак посреща ме моята София.
Тя тъжно налива ми чаша уиски...
В мен напира със спомени болката...

Но празен е нощният син булевард
и замлъкнал е сякаш трамвая.
А призрачни сенки от гъстия мрак
се промъкват в моята стая.

Те разказват със писък за празния град
и за хорската алчност дребнава.
Изгубил се даже и пъстрия смях...
Стига! Спрете! Не искам да зная!

Не ми казвайте как във неонов гигант
се превърна любимата "Витошка".
Как градът е потънал сред купища кал...
Как е пълно със улични кучета...

Аз се спирам на стария син булевард,
онзи същия, както го помня.
И дочувам сърцето на вечния град...
Още жива е моята София!!!

За фрапетата и колите с лимон...

Някой беше написал роман..."За мишките и хората",ако не се лъжа...Аз пък след малко прекаляване с кофеина ще пиша за него...(за кофеина де!) :D

Доста ми е трудно да пиша...
Опитвам се да звуча бодро след три пиянски вечери,доста сълзи и малко спречкване с МиЛоТо...Но честно казано май не се получава...
Завършихме,но още ми е трудно да го осъзная и умишлено се старая да не пиша в блога няколко дни-страх ме е какво ще се получи...Ще вземе да звучи прекалено депресирано...Пък не съм толова зле...-само така изглежда :D
И балът мина...Чак да не повярва човек :) Интересното е,че получихме приз "Най-влюбен клас"...Все се чудя кое ни е влюбеното!?!В живота ли сме влюбени!?!В себе си ли...(второто май е по възможно!)...И все пак-Балът мина...Чак да не повярва човек :)
Едни приятели май се взеха на бала...Или не се взеха...Незнам...Какво ли разбирам аз пък от любов!?!На мен ми дай текила и лимони...И фрапе...с кола с лед и лимон (средна!)...И хубава музика...
Ама май точно тез фрапета и коли ме доведоха до тук...Реших-спирам лимоните!И без това съдбата доста ми вкислява (каква дума си измислих само!) живота напоследък...Ама не щото не е сладко...Просто киселото не си е на мястото...Все пак лимоните са за текила...Не за кола...Край!Спирам колата...
Вече само портокалов сок...-по диетичен е казват...А аз съм примерно момиче...Ще пия само сок :)
Веднъж някъде някога прочетох "Никога пове4е!"...Май телефон беше...(Ама какво ли разбирам и аз от телефони...Да звънят там пък другото само идва...) ...и все пак като виден плагиат ще си открадна и това изречение "никога пове4е" кола...За да се съжалявам после...(че съм напълняла де!) :S
И така за фрапетата и колите с лимон...Различни са...Това им е хубавото... :D

Пак си откраднах нещо...

Напоследък ми прави впечатление,че постоянно поствам разни чужди неща,които обаче мнооого ме впечетляват...
Ето и поредното стохотворение,откраднато от ПламиТо,което обаче искам да посветя на важен за мен човек...Обичам те!

"Ще ме обичаш ли?!?

Ще ме обичаш ли още,когато
времето остави своя отпечатък по мен
и вместо косите красиви от злато
по лицето се спуска сивкав сатен?!?

Ще ме обичаш ли още когато,
морно към тебе протягам ръка
и вместо парещо лято
докосваш студена есен-жена?!?

Ще ме обичаш ли още,когато
тревогите ясно по лицето личат
оставили своята диря безжално
там,където докосваше нежната плът?!?

Ще ме обичаш ли още,когато
живота с последни ласки ме обгръща
и едничката ни радост-децата
към свидната ни младост ни връщат?!?

Ще ме обичаш ли?!?"

Пред абитуриентска вълна :(

"Колко години го чакахме този-последния час...
А сега сме разплакани.Никой не тръгва от нас.
Сякаш за старите чинове всеки е вързан с въже...
Тук от дечица преминахме в красиви жени и мъже.
Влюбено всички се гледахме.Тук ни е толкоз добре!
Нека звънеца последен времето хубаво спре!"

Нещо чуждо (четвърта част) ...

След една малка поправка от Катт веднага променям поста :)

"Откьде се появи?
Да се впусна ли, или
Да помисля, може би
За нея…
Тя за мене мисли ли?
Щом във нея се вселиш,
Че умирам всеки път
Без време …

Аз съм руса,аз съм руса,като нея,като нея.
Ти харесваш руси,зная,като мене ,като нея.
И съм черна,и съм черна,като другата,онази,
Не отказваш и на черни,зная,помня,ти го каза.
И червена съм.червена,като тази,като тази,
Дето вчера най-случайно във леглото си прегази.
И оранжева съм даже като твоите фантазии
След поредна ТV серия по XXL …

Аз дъга ли съм, аз дъга ли съм,
аз дъга ли съм, мини под мен!

Тъй случайна,тъй нетрайна, като късен сняг за
тебе.
Не сравнявай,не сравнявай, неуместни са сравнения!
Аз съм твоето диваче,аз съм филма холивудски,
Ще ме помниш,ще ме искаш,ще скучаеш в други устни.
Повторима ,повторима,всяка друга - повторима.
Несравнима,несравнима,само с мене несравнима.
Не пропускаш ти обаче всяко ново изкушение.
Ще те купя! Ще те купя ! Със сезонно намаление!

Аз дъга ли съм, аз дъга ли съм,
аз дъга ли съм, мини под мен!

Откьде се появи?
Да се впусна ли, или
Да помисля, може би
За нея...
Тя за мене мисли ли?
Щом във нея се вселиш,
Че умирам всеки път
Без време..."

/Ваня Щерева/

Нещо мое :)

Така и така съм почнала с видеото нека ви покажа нещо,което направих преди два месеца за да се извиня,на някого,когото много обичам и с когото сега съм много щастлива...





P.S. Снимките са от личната колекция на Кат :)

Реклама на ПеПси :)

Търсех една рекламка на Молла в София...Пък вижте на каква сладка песничка попаднах :)

Нека си подраскам...

Добро утро:)
Как спахте:)
Усмихнахте ли се тази сутрин?Не?Ама как така?Я бързо по една усмивка на лицето,че ще се караме иначе!
***
Топло майско утро е...От онези утрини,когато ти се струва,че цялата вселена се е понесла в някакво тихо опиянение и танцува страстен валс под топлите слъчеви лъчи...Някъде над притихналите къщи се чува крясък на гларус...Удря се в стъклената тишиа и се пръска на парчета...Светът се усмихва...
Протягам ръка през прозореца и улавям в шепата си слънчеви зайчета...
Две лястовичета се гонят пред прозореца ми...И те са влюбени...Като мен?
Мълчанието на стените ме измъчва...Събарям ги!Нека пролетта влезе и в моят дом...и в сърцето ми...
Млада съм!Обичам!Живея!
Зимата вече няма значение...Аз я победих...Защото нося пролет!

В някакво сайтче ми направиха "хороскоп" :)

Име:Теодора
Пол:Жена
Рождена дата:22:40 (GMT +2), 17 Март 1988 г.
Месторождение:Бургас [42°30'N, 27°28'E]
Зодия:Риби
Асцендент:Скорпион
Черна луна:Лъв

ЕГН - 880317****
Рожденна дата - 17, Март, 1988 г.
Ден на раждане - Четвъртък
Пол - Жена
Възраст - 19 г.
Пол - Жена
Област - Бургас
Зодия - Риби
Хороскопи - Китайски: Дракон
Индиански: Пума
Дървесен: Кестен
Египетски: Бог УСПЕС.( Успес е Богинята на Пламъка, който изгаря враговете на боговете.)
Скандинавски: ЛИЛИЯ - младост
Девиз - Аз вярвам
Ключова дума - Самовглъбение
Елемент - Вода
Планета - Нептун, Юпитер
Специфични числа - Планетно - 7, Зодиакално - 12, Щастливо - 3, 10, 11, Лична година - 6
Съдбоносни години - 3, 10, 17, 24, 31 и т.н. през 7 години
Критични дни - За - физическо: 3, 14, 26, емоционално: 3, 17, 31, интелектуално: 15, 31
Ден от седмицата - Четвъртък
Цвят - сив (светлосиньо)
Камък - родените от 19 до 28 ( 29 ) февруари - аметист. родените от 1 до 10 март - лунен камък. родените от 11 до 20 март - бял опал
Брак - Добър съюз с Везни и Козирог. Привличат се също от родените под Рак, Дева и Скорпион. Добро разбирателство с Телец.
Секс - Рибите са твърде влюбчиви, дълбоко се привързват към партньора, страдат горчиво при раздяла, но именно отстъпчивостта и мекотата им носят нещастие в любовта. Люшкат се в живота, а това не отговаря на желанията на половинките им. Най-склонни са към брак, но именно техния брак не е от най-радостните. Дълбоката любов често ги оставя без сили, не им достига твърдост да надделеят и партньорите често им изменят затова. Най-често любовните интриги стават с Риби. Ерогенната им зона са стъпалата. Откликват на нежен масаж и прегръщане на стъпалата, смучене на пръстите. Ако триете пръстите им между вашите или леко го хапете, ще подлудите Рибите от удоволствие.
Растения - гъби, водорасли, мак, наркотични растения
Храна - Храни богати на калиев хлорид, йод, витамини от групите В, С, А, Е, D. Праскови, кайсии, ябълки, грозде, ягоди, круши, маслини, дюли, череши, ананас, сини сливи. Листни зеленчуци, картофи, домати, карфиол, тиквички, репички, ряпа, гъби. Зърнени храни (царевица, ориз) и техните кълнове, пшеничени трици. Мляко, извара и млечни храни. Тестени изделия, семки, пчелен мед. Кафе, мента, билкови чайове.
Аромат - магнолия, пчелен мед, карамел
Метал - цинк
Темперамент - флегматичен
Специфични органи - ходилата, общия тонус
Положителни черти - духовна любов, съпричастие
Отрицателни черти - разпиляване, бягство от действителността
Професии - моряци, рибари, фармацевт, мед. сестри, медиуми, окултисти, музиканти, художници, сервитьори, бармани, киноартисти
Известни личности - Огнян Герджиков, Гиньо Ганев, Емел Етем, Желю Желев, Александър Стамболийски, Алберт Айнщаин, Бен Хехт, Вацлав Нижински, Виктор Юго, Гордън Макрей, Гровър Кливланд, Дайна Шор, Дейвид Сарнов, Джаки Глийсън, Джеймс Мадисън, Джон Стайнбек, Джордж Вашингтон, Едуард Кенеди, Едуард Олби, Елизабет Браунинг, Елизабет Тейлър, Енрико Карузо, Лутър Бърбанк, Микеланджело, Огюст Реноар, Рекс Харисън, Римски Корсаков, Светлана Сталин, Фредерик Шопен, Хари Белафонте.
Обща информация - Вие сте с ярка индивидуалност и независим нрав, макар че най-често предпочитате да останете извън центъра на събитията. Вашата проницателност прави силно впечатление на околните. Като последен знак на зодиака във вас се събират като във фокус качествата на останалите единадесет знака. Вашият голям проблем е, какво да правите с толкова много способности и в повечето случаи предпочитате да избягате от тях. Вие сте чувствителним дотам, че и най-малката негативна промяна във външната среда може да ви обърка или натъжи. Лесно се поддавате на униние и депресивни състояние. А единствено вие можете да си помогнете, стига да вярвате, че нещата ще се оправят. Вашата вяра е най-силното ви оръжие. Със своите способности и приспособимост бихте могли да се реализирате във всяка една сфера на знанието и изкуството, но като че ли изкуството ви привлича повече. Там по-лесно ще можете да реализирате красивите си мечти. Имате силно желание да направите нещо, за да може Земята да стане едно по-уютно кътче и сте готови в името на това, дори да се принесете в жертва.
Инф. за рожд. дата - Умствено издигнат, с горд дух, консервативен, но понякога щедър или сдържан, събиращ или разпиляващ, ти си много установен в твоите идеи и рядко се поддаваш на другите. Можеш да запазиш и управляваш интересите и работите на другите с голям успех. Трябва да бъдеш действителен глава на собствено предприятие, но да работиш с подчинени съдружници или партньори. Изпълняваш каквото предприемеш и трябва да се занимаваш с големи неща, като внимаваш с детайлите тъй като мразиш да се занимаваш с тях. Имаш голяма любов към знанието и изследването. Ако се занимаваш с писателство, то ще е технико-историческо по-скоро, отколкото романи.
Предишен живот - В твоя предишен живот ти си бил жена! Ти си бил роден някъде в територията на съвремна Западна Австралия приблизително около 875 година. Твоята професия е била учител, математик, геолог. Твоя кратък психологичен профил в миналия живот: Любознателен, изобретателен, обичащ да рови надълбоко и да стига до дъното на нещата. Талант за драма, естествено роден актъор. Урока, които твоя минал живот носи: Има невидима връзка между материалния и духовен свят. Твоя урок - да търсиш, откриеш и използваш този мост. Спомни ли си сега?

Високо "ентелегентните" МИ прозрения...

"Хубав си,дявол да те вземе!
Но нека този дявол бъда Аз!"

Твоите най-запомнящи се реплики МиЛо!

-Липсваш ми...
-Добре!
***
-Обичам те!
-Знам...
***
-Моля те де милооооо!Моля!
-И аз какво да направя като ми се молиш?!
***
-Добре сега тази покривка не те ли дразни?
-Не!Дразни ме това,че си още на крака...
(тази ми е любимата)

Кажи ми,че съм хубава!

Кажи ми,че съм хубава,когато
те гледам жадно с пламнали очи.
Кажи ми,че за теб съм топло лято
с море и плаж,и огнени лъчи.

Кажи ми,че съм хубава,когато
разрошена се будя сутринта-
сънита,раздразнителна,опасна.
Ужасна съм!Обичай ме така!

Кажи ми,че съм хубава и вечер
след дългия и много тежък ден...
и всичко ми е криво,и ми пречи.
Дори тогава искам те до мен!

Кажи ми,че напомням,лятна буря-
и дива съм и някак си добра....
Кажи ми,че за тебе съм красива...
Най-важната в живота ти жена!

Аз знам-не ще повярваш в мен отново!

В очите ти се раждам всяка сутрин
и всеки следващ ден аз става по-добра.
Под слънцето разцъфам като цвете,
ухаещо на пролетна зора.

Обичам те със всеки миг по-силно.
Но черна грешница съм аз.
Усещам как от мене си отиваш
и нямам право да поискам да те спра.

Ти ангел си-и чист,и светъл.
Ти радост си.Ти носиш топлина.
Ти обич си,на теб разчитам
да ме обгърнеш в твойта чистота.

А буря разлюля морето мое,
и сякаш го превърна в черен ад.
А пътя ми поема към завоя
и губи се във лепкавия мрак.

Така страхът ми ме парализира.
Да си отидеш би било смъртта
за мен...Но няма да те спирам.
Превърнах се в сянка на греха...

Обичам те,МиЛо!

"Ти, ти си всичко, което аз мечтах,
да те обичам до край обещах и..

Само тебе искам, само тебе имам,
само тебе, аз обичам.
Само тебе моля, вечно да съм твоя,
с теб на всичко съм готова.

С две топли думи, открий любовта,
с две топли длани, открий нежността.

Само тебе искам, само тебе имам,
само тебе, аз обичам.
Само тебе моля, вечно да съм твоя,
с теб на всичко съм готова."

/Димана/

смях!!!

-Къде отиваш ти,може би?
-На работа,едва ли не!

Хахахахахах!

Мило,ДнеВниЧе...

Вторник 17:33

Тихо е.Часовникът злобно отброява последните часове на гаснещият ден.Слънцето бавно се спуска и потъва в морето.Тъмнина.Къде?В мен?Може би...

Трудо ми е да пиша,когато мислите ми се гонят в главата ми и отказват да ме оставят да ги подредя...Не се и оптвам...Прекалено съм уморена от всичко...

Струва ли си да преследвам дръзки мечти и да се стремя да променя света?Защо ми е да го поправям?Защо не ми стига просто живота на обикновен човек?Защо винаги трябва да искам идеалното?Защо се опитвам да бъда различна,специална,единствена...?

Розовото не е моят цвят.-Прекалено е сладникав,идеален,влюбен може би...
Черното не ми отива.-Дори в най-мрачните дни не си струва да се погребвам с мрачни мисли...Твърде голяма оптимистка съм.
Сивото е скучно.-Не съм чак толкова безволев човек.
Шареното не ми харесва.-Не обичам да се правя на нещо,което не съм.
Реших.Вече ще обичам жълтото...защото съм дете на слънцето!

Дали момчетата ме харесват повече,когато съм "руса"?Дали съм по-симпатична,когато не философствам за живота,а просто се кикотя и открито показвам колко дълбоко е деколтето ми?Дали съм способна вече да сваля тази маска?Дали си спомнам какво е да не играеш роля?!?

Вторник 17:44

Обличам дънки и черен потник.Слагам очилата.Пускам mp3-то...За малко да забравя!-Вадя усмивката от чекмеджето.Готово.Сега вече мога да изляза.

Жена 2

Аз вятър съм над пролетна градина.
Априлски дъжд и слънцето на май.
Аз буря съм-несдържана и дива.
Гореща съм. (напомням чаша чай)

И полъх съм над цъфнали ливади.
И облак съм над гордия Балкан.
Дори след мене НИЩО да остане,
аз знам ще се превърна в празнота.

Ще бъда синя и неуловима
мъгла,попила в розовия здрач.
Понякога ще бъда бяла зима.
Понякога ще бъда топлина.

И бях,и съм,и пак ще бъда
стотици непостигнати неща.
Защото с теб намерих вече пътя
към моето призвание-ЖЕНА!

ДетСТвоТо Ми...

Сядам да пиша това в последните 10 мин преди да изляза от вкъщи...

Хм..
Напоследък не обичам неделите...Много са ми едни такива...-натоварени,забързани...литературни:)
Липсват ми онези неделни сутрини,които помя от детските си години...
Събуждаш се около 9ч. сутринта от гъделичкането на пролетни лъчи по лицето ти и целия въздух е пълен с една такава неделна магичност...
Ставаш и още по пижама усещаш аромата на палачинки или пържени филийки и какао из цялата къща...
Влизаш в кухнята,а Крис вече е преполовил закуската си и се превива от смях пред някое детско предаване от типа на "Спукано гърне"...
Поглеждаш през прозореца-навън вълшебен пролетен ден е залюлял в скута си целия град и нямаш търпение да сложиш стария анцунг и да отидеш с приятели (брат си) да карате ройлери по стария път към Райския залив...
Един сладък коктейл от свобода и спокойстие...

Липсва ми...
Понякога толкова ми липсва моето детство...

...Познавате ли се?Аз...вече да :)

Можете да ме опознаете преди всичко...тук :)

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Нещо чуждо (трета част)

"Дали се уморих да те обичам?
Любовта е странна диагноза-
започва като порив поетичен,
а в края е обикновена проза.

Дали се уморих да те целувам?
Та твоите целувки са мехлем
за устните и ми се струва,
че лек са те единствено за мен.

Дали се уморих да си до мене,
в живота ми най-сигурна опора?
По тебе луда съм години време,
а вярвай ми,че няма луд умора."

/Мая Попова/

За ревността в живота ми...

След кратки (и не толкова кратки) размисли днес,най-после сядам да поговоря с вас за ревността...

Трудно ми е да пиша за тема,по която имам възможно най-малко право да изказвам каквото и да е било мнение,защото съм последния човек на земята,който има право да ревнува...Но е факт!-Ревнувам Те и от слънцето и от вятъра...От всяка жена преди мен в живота ти и от всички онези,които ще дойдат,когато си отида...Ревнувам те до болка...Ревнувам те до лудост...Ревнувам те безкрайно много...
Винаги съм изказвала "компетентно" мнение пълно с клишета от рода на : "Ревнува не онзи,който обича,а онзи,който иска да го обичат." или "Ревността е породена от липса на доверие между партньорите"...и всякакъв род подобни глупости...Но днес осъзнавам колко НЕ права съм била.
Не мога да си обясня толкова много неща и в повечето пъти дори не се опитвам,защото живота е твърде сложен (за "русата" ми главица),но ревността като явление е нещо,което ме тормози от доста време и което май никога няма да разбера...
Винаги съм казвала,че аз не ревнувам,но това е предната маска,която слагам на лицето си...Истината е страшна и дори срамна - ревнувам...Болно ревнива съм и понякога дори незнам как да се справя с положението...Казвам неща,които не трябва,правя хапливи забележки и макар да знам,че нямам право,търся сметки за минали неща...
Не го искам...Но не мога да се контролирам...
Извиненията са излишни и не се извинявам...Опитвам се просто да се разбера...Защо толкова ме е страх и по важното - от какво?
Най-лошото е,че знам,че освен всичко друго принадлежа към онази група хора,за който един приятел казва "флиртуваш с всичко живо,което има пе*ис"...
Не ме разбирайте погрешно...Става въпрос само за двусмислени разговори и забележчици и може би дълбоките деколтета,с които подсъзнателно търся внимание...Не,че ми липсва...Но никога не е достатъчно...
И кажете ми-Защо човек като мен-абсолютно ужасен,непостоянен и незаслужаващ да бъде обичан изпитва такава зверска ревност към единственото момче в живота ми,за което не съм само гърди ?...Единствения човек,за когото съм пред всичко личност...
С какво право се опитвам да контролирам някой,който въпреки всичко никога не се опита да ми забрани или да ме спре да направя нещо?Защо ревнувам единствения човек,който търпи стоически всичките ми настроения и прищевки?Защо не осъзнавам колко много го наранявам с постоянните си забележки и разговори за други момчета...

Кога се превърнах в такъв егоист?!

...да не помниш себе си преди...

Преди няколко години
Я познавах.
Познавах момичеТО,което
живееше в розовата стая
на нашия етаж.
Не Я харесвах.
Беше лицемерна...,
но със себе си.
Лъжеше...себе си!
Мразеше...себе си!
Вече почти не си я спомням.
Но и не искам.
Беше слаба.
Не говореше с мен.
Днес я няма.
Само понякога вечер
ми идва на гости,
за да ми припомни,
че не я харесвах.
Веднъж ми каза,
че е самотна.
Не се учудих.
Тя беше просто момичеТО
от розовата стая
на нашия етаж.

Извадка от One Tree Hill 4

"Ако можехте да се върнете и да промените само едно нещо от живота си.Бихте ли го направили?И ако го направите...тази промяна ще подобри ли живота ви?Или напълно ще разбие сърцето ви?Или ще разбие нечие друго сърце?Бихте ли избрали коренно различен път?Или бихте променили само едно нещо?Само един момент.Един момент, който винаги сте искали да върнете..."

Една ДруГа ГЛеДНа ТоЧКа...

Мислех си за вторите шансове днес...

Мисля си и макар да усещам кое е правилно,ми е трудно да пиша,защото...Защото втори шансове давам рядко...Втори шанс ми дават за първи път...И за пръв път в живота си допускам възможността човек да се промени...Без да си го карал..Но новата му същност да ти хареса повече...

Странно е...Странно е да пиша за всичко това...

Никога не съм вярвала,че си струва да се върнеш към миналото си...А още по малкото към човек,когото си оставил там,но в последната една седмица съдбата реши да ме опровергае напълно...

Сега ми е трудно да поставям диагнози и окончателни твърдения какво трябва и не трябва да са принципите ни в този живот и макар в главата ми да се блъскат толкова много объркани въпроси и неясноти със сигурност мога да заявя едно- никога не казвайте никога.Не бъдете крайни и не предизвиквайте съдбата с преклено самоуверените си убеждения...Винаги допускайте,че е възможно да грешите...И най-важното - не бъдете тесногръди...Всяка ситуация има две страни...

Извадка от One Tree Hill 3

"От време на време хората правят крачка напред.Издигат се над възможностите си.Понякога те изненадват.И понякога те разочароват.Животът понякога е странен.Може да те притисне доста силно.Но ако се вгледаш по-отблизо, ще намериш надежда...в думите на децата...в стиховете на някоя песен......и в очите на някой, който обичаш.И ако имаш късмет - искам да кажа,
ако си най-големия късметлия в цялата планета -човека, който обичаш, ще реши да отвърне на чувствата ти."

Извадка от One Tree Hill 2

"Има ли име тази тъмнина?Тази жестокост? Тази омраза?Как ни намери?Тя ли се вмъкна в живота ни или ние я потърсихме и привлякохме?Какво стана с нас?Сега изпращаме децата си във външния свят така както пращаме младежите на война.С надеждата, че ще се върнат живи и здрави.Но някои от нас са изгубили пътя си.Кога е станало това?Кога ги покриха сенките, кога ги погълна тъмнината?Има ли име тази тъмнина?Това име твоето ли е?"

Извадка от One Tree Hill 1

"... ако нещата се развият така както си искал,ще успееш в живота.Тогава някои ще кажат, че аз съм се провалил.Важното е да не се натъжаваш от разочарованията в живота,да се научиш как да се освободиш от миналото си,и да разбереш, че не всеки ден ще бъде слънчев.Но когато се озовеш в дълбините на отчаянието,помни че това е само тъмнината на нощта,а в нея има звезди и тези звезди ще ти покажат пътя до дома.Затова не се страхувай да правиш грешки,защото в повечето случаи най-големите награди идват след като направиш това, от което най-много се боиш.Може би ще получиш всичко, за което си мечтал.Може би ще получиш повече, отколкото
някога би могъл да си представиш.Никой не знае къде ще го отведе животът.Пътят е дълъг,
но накрая разбираш,че пътуването е основната цел."

/Треньора Белий - One Tree Hill/

Усещане за лято...

Усещане за лято е пропило
навсякъде в моя малък град.
А слънцето в косите ми е скрило
на юнски изгрев топлата зора...

Морето пак спокойно е простряло
безбрежните си синкави води.
И вятъра дори са миг поспрял е
играта с разлюлените вълни.

И радостно трепти дори небето
над блесналата тиха морска шир.
Лъчите гъделичкат бреговете...
Светът се ражда с братство,обич,мир...

Един ден в миналото...

На милото

Навъсен ден простира пелена
от сиви мрачни облаци над нас.
Аз сгушена в ръцете ти горя.
За мен ти върна времето назад.

Благодаря ти,че отново ме обичаш.
За ден.За час.За четвърт миг дори.
Аз днес ще бъда твоето момиче.
На този бряг със теб се преродих.

Не мога да повярвам,че целуваш
очите ми и мокрите коси.
Не искам да си тръгнеш да те пусна.
Почи без глас те моля:"Остани."

Днес твоята прегръдка ме превърна
в истински щастливата жена.
Прощалната целувка пак ме връща
във нощ пропита с толкова тъга.

Проглеждане...

Поглеждам към небето синьо
за първи път след зима от сълзи.
Обгръщам с поглед нежността му.
Вали над мен градушка от звезди.

Не мога да повярвам,че небето
отново шир безплътна е простряло.
Над мен е синя пуста вечност.
Небето леден поглед в мен е взряло.

Безкрая му пред мен съзирам,
прогледнала отново за света.
Живота сложен чак сега разбирам.
Отпивам глъдка огнена зора.

Не искам вече нищо да узная.
Въпроси празни вътре в мен се скриват.
Добива смисъл всичко най-накрая.
Не се налага вече да го питам.

Значенията прости осъзнавам,
защото всъщност ясен е света.
Аз господарка на живота грешен ставам.
С любов изкупих своята вина!

...напубликувано...

Отново ще пиша за теб, моя първа обич...
Отново ще върна времето за да мога да те обичам още поне за час...
Отново ще се моля да ми простиш...
Отново ще се гмурна в болката, за да усетя колко непростими са греховете ми...
И отново ще те обичам...
Завинаги...

Не мога да публикувам тези редове, за да те оставя да си отидеш...
Искам да крещя от ужас и да лазя след теб, за да останеш още миг до мен...
Но няма... Ще те оставя да си щастлив, защото знам,че го заслужаваш...
Сбогом Любов!...
Но пак ще се връщам понякога, за да си спомня,че е имало и хубави неща...
И пак е ти пиша...

Отново плача за теб, моя първа обич...
Отново те виждам в съня си...
Отново се будя щастлива... Видях те в мислите си!

Кажи ми...

Кажи ми,от кога не си поглеждал
към сините простори на небето.
Кажи ми,от кога не си рисувал
мечти от звезден прах върху морето.

Кажи ми,от кога забрави онзи
вълшебен аромат на мокра пръст.
Кажи ми,от кога не си излизал
навън да се разходиш в летен дъжд.

Кажи ми,от кога живота
превърнал си във срамна сделка.
Кажи ми, от кога и мене
изгони си от съня си нежен.

Кажи ми,от кога си този,
когото тайно плаша.Наранявам.
Кажи ми и тръгни си после.
Сърцето твое друго заслужава.

Утре започва от днес...

...затова слагам точката още тук и сега.
Отгръщам страницата и се заемам със следващата глава от книгата на живота ми и я оцветявам в розово!
Вече ще съм по-силна,по-красива,по-влюбена от всякога...И ще съм влюбена само в него-в живота!
Поставям ново начало и стискам палци този път то да е истински усмихнато,защото усмивката е моята същност.
Цялото ми същество се моли да изтрие спомените,така както изтрих тези постове...Защото ми омръзна да плача...(а и размазаният грим не ми отива!)
Да съм щастлива е мое призвание!

Кръпки от мен...

Странно е.
Толкова искам пак да съм твоето момиче...В началото ме беше страх...Мислех,че може пак да те нараня...Но вече не...Сега знам,че мога да те обичам...Стига само да ми разрешиш...
Незнам дали някога ще прочетеш тези редове...Незнам дали въобще още си мислиш за мен вечер...Но си спомням как преди ми кликваше за Лека Нощ...и заспивах щастлива...
Отдавна вече не е така...
Вечер заспивам разплакана...Всяка нощ...
Сутрин се будя пречистена и готова за да те видя отново...и да ме подминеш...Странно е,че дори това ме прави щастлива...Да те виждам...
***
Вече няколко вечери ходя да се разхождам до Старото...
Тъмно е,но тайно все се надявам да дойдеш и ти...Там...Отново...
Гледам морето и светлините,а теб те няма и все се надявам...Нали там те целунах за първи път?Къде другаде мога да мисля за теб без това да е престъпление?
...и ще продължавам да ходя...
***
Вече два часа седя пред името ти в skype и не се усмелявам да пиша...Обещах,че няма да съм егоист...Не и този път!..но ми е все по трудно!
***
Лягам си...Държа телефона в ръка - набрала съм твоя номер.Не позвънявам.Не кликвам.(за Лека Нощ?) Затварям го и го оставям на раклата.
Както всяка нощ без теб...
***
Обичам те!

Живота е борба!

Животът ми е битка безконечна
със северните морски ветрове.
Те вярата в човека ми отнеха.
Днес търся вече нови брегове.

Дори и тъмен,страшен и враждебен
аз пак обичам този мой живот.
Лети от вярата в утрото понесен
духа ми млад и пълен със любов.

Светът намръщен рязко ме поглежда,
учуден на младежката ми дързост.
Уплашен е от моята надежда
да разплета вековната му мъдрост.

Човекът днес безмълвен е останал.
Понятие със празна кухина.
Над ледения труп сега пируват
парите,фалша,подлостта...

На стената в салона по физическо :)

"За нищо на този свят не т рябва да съжаляваме.Нищо не може да се върне.Животът няма за цел да ни направи съвършени.Съвършенството е за музите.За всичко на този свят се плаща.Въображаемото величие ни носи само унижение и срам.За моментите,в които се чустваш Бог на живота,се плаща с моментите,в които знаеш,че си влечуго!!!"

/Джек Лондон/

Говорих с теб в събя си...

-Можеш ли да обичаш?
~Мога да опитам...
-Съмнявам се...
~Защо?
-Защото си отиде.
~Но сега съм тук.
-Това няма значение вече...
~Обичам те!
-Няма смисъл.
~Прости ми!
-Невъзможно е.
~Знам,че ме обичаш...
-Така е...
~Моля те!
-Недей!
~Обичам те!
-Отивай си...
~Моля те!
-Бъди щастлива!

Няма смисъл от думи...