С хладен дъх септември ме обгръща,
довел със себе си дъждовни дни...
Но сгушвам се до тебе вечер вкъщи
и сякаш на света сме сам-сами...
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември-хладен и надменен
не ще ми вземе теб и любовта...
Дори да се опитва-той е само
едно дъждовно,облачно дете,
а ти момче си моят летен вятър...
Ти слънце си над тихото море...
...И също като слънце ти ме топлиш
и караш не да бъда по-д0бра...
...И също като вятър се закачаш
и нешно рошиш моята коса...
И знам,че нищо няма да ми вземе
теб,мое мило слънчево момче...
и нито този,нито друг септември
ще може обичта ми да възспре...
