Намерих себе си в теб...

Есенните ветрове се гонят
по улиците пусти на града.
Изгубени,студени,сиви хора
с празни погледи се връщат у дома.
Едно листо се спуска от дървото
и пада върху твърдата земя,
и спомням си за огненото лято,
и мислите ми губят се в нощта.
И може би сред празните витрини,
и бързите коли,и сивкав здрач,
ако те нямаше и мене би помело
времето във вечния си бяг.
Но ти си тук и няма да си идеш!
Но ти си тук и топлиш ме в нощта!
Сред ледената каменна пустиня,
ти криеш смисъла на радостта.
И ето,че усмихвам се без болка,
и силна съм,и мъничко добра,
и слабостта на фалша победила,
пред теб съм днес за първи път жена...

За радостта под есенното слънце....

Понякога не мога да повярвам,че скоро ще те видя...Понякога си представям как след няколко дни ще потегля и ще съм в обятията ти...Знам,че само часове ме делят от зелените ти очи и само мисълта за това ме кара да изтръпна...Понякога дори си мисля,че си се превърнал в единственото ми щастие...колкото абсурдно да звучи...
Последните месеци ми харесваше да се правя на силна...Изпитвах нужда да съм ти ядосана просто ,за да не призная колко много ми липсваш...Днес знам как само с теб искам да бъда и това ме кара да се усмихвам...
Странно е какво понякога ни прави щастливи...Само мисълта за теб усмисля ежедневието ми и колкото и да е странно за мен,не се чуствам уязвима...Чуствам се желана!
Чувам гласа ти по телефона и макар разума ми да крещи колко си далеч и колко глупава е илиюзията,че сме заедно аз имам нужда от нея...Имам нужда да вярвам,че само аз съм в мислите и надеждите ти...Дори да е лъжа...Просто искам да ме излъжеш...
Понякога се питам какво ни прави щастливи,когато живота ни отнеме всичко и не ни остави дори шанс да бъден дръзки и невъздържани...И точно тогава получавам отговора-оставаш ми ТИ!

Нощни привидения...

Странно е как понякога хора,които дори не си подозирал,че ще срещнеш нахлуват в живота ти и го променят...
Странно е как понякога тръгваш някъде в Нищото и ти се иска да крещиш от болка,а после когато срещнеш Нищото откриваш,че неговата непозната тъмнина не е никак страшна,че тя крие хора и тайни,които са по-ценни от всичко друго...те са живота!
Странно е как собствените ни цели и амбиции се обръщат срещу нас в лицето на един единствен човек,за да ни покажат колко малки и незначителни са желанията ни,за да ни покаже колко първични са мечтите ни,за да ни въведе в един друг по-забавен свят...За да ни покаже живота!
Имаше една мисъл,казана от много по умен от мен човек (но не ме питайте кой) :"Някой хора преминават набързо през живота ни.Други-спират за миг и оставят светла диря в сърцата ни.Повече никога не можем да бъдем същите..."
А няма ли такива,които остават при нас завинаги?Нима ти ме промени и сега ще си отидеш?!?Явно е вярно-ти изпълни мисията си...Вече съм друга и никога не ще мога пак да съм наивната идеалистка,която бях...ти ме промени!
Незнам дали трябва да ти благодаря или да те обвинявам...Незнам дали за добро пътищата ни се срещнаха...Незнам дали някога отново ще те видя...Мога само да се нядявам...
Вятъра блъска в стъклата и прозореца злокобно скърца под натиска му...и той като мен е на предела на силите си...
Деня е далеч...

За късните разходки в миналото...

Може би понякога се губя
сред късните мъгли на есента,
а може би понякога нарочно
в тъмното разхождам се сама...
Отнесена от вятъра вечерен,
с коси попарени от нощната слана,
в мислите си връщам се при тебе,
но спомените носят ми тъга...
И ледените погледи се впиват,
изгарят ме,но вече не боли...
и чужди хули във студа вечерен
забиват се със огнени стрели...
Отдавна вече нищо смисъл няма,
отдавна вече спря да ме боли,
една пътека там-зад мен остава,
но да се върна пак при теб не ме моли...

Закъснялата любов...

Разпиляла коси от усмивки,
скрила в себе си морския дъх,
забравила болки и грижи
тя с целувка събужда света...
Игриво ръка на рямото слага
и вдъхва ти сила за нова борба,
и сладката радост от стара омраза
опиянява и мен, и света...
Поглеждам те-а теб те няма...
Търся те-а си далеч...
И как да продължавам да обичам,
когато няма смисъл днес?!?
Не искам да живея със мечтите,
на спомени не искам да съм роб,
отдавна тръгна си това момиче,
което искаше от теб любов...
Сега съм друга-толкова различна!
Не искам да се вричаш в мен...
И името ти вече не изричам...
Омръзна ми да съм дете!
Сега съм друга-но не съм добра!
Студена съм!И ледена!И дива!
И търся твойта топлина...
Но не за обич а за нова сила...
Поглеждам те-отдавна теб те няма,
но май не искам да те имам пак...
Порастнах!Силна съм!Дали добра съм?
Ще разбера след ден,след два...
Ще разбера,когато пак те срещна,
ще разбера,когато съм със теб...
Дори да знам,че няма да е днеска,
ще чакам-още съм дете!