неделя, декември 12, 2004

Пътят ми клъм теб...

Във вихъра на миналото време,
в дъжда от спомени,сред нощната мъгла
аз бавно крача-връщам се при тебе,
там дето вечно води ме съня.
В сянката на чуствата отминали,
далеч от неизвършени дела
аз гоня вятъра изгубена
сред мъката на старите неща.
И някак просто тъй сме уредени
да страдаме по простите неща,
да търсиме отминалото време
и да желаем вечността...

Няма коментари:

Публикуване на коментар