За каръците и любовта...

Хм...Ето че пак започвам със странен звук издаден при опита ми да напиша завладяващо начало,но като че ли не ми се отдава особенно :)
Днес е понеделник...началото на новата спорна и усмихната седмица (А дано!),но самото начало ми се струва малко мрачно...Навън вали,духа вятър,морето ядосано блъска вълните си в брага...Бррр...направо лъха на студ...
Снощи ходих на моя любим "Текила бар"...беше ужасно весело и след едно умерено люшкане (бара е на сал) и няколко зле изиграни джаги за пореден път с удоволствие се отдадох на любимото си занимание:"на лафче с готиния барман",който както се очакваше има руса приятелка,с която е "много щастлив"...
Не,че не го очаквах,но се чудя защо вечно аз избирам "бракуваните" :)
Всъщност ако трябва да съм честна до край това не е най-големият ми проблем...Истинската "трагедия" за изстрадалото ми същество се случи когато най-добрата ми приятелка се влюби в него...Ами значи..Аз съм пас...Какво да се прави?Тя е един от най-близките ми хора и никога (поне така мисля) не бих я наранила (поне съзнателно)...
Всъщност обърканите ми сърдечни преживявания през това лято не са основното,което ме вълнува сега,но те ме наведоха на мислите за нас-каръците в любовта...Не че нещо,но ми е много интересно как мога да оправям кашите на половината ми приятелки да давам "жизненоважни" съвети за връзките им,да се правя на голям спец за всичко свързано със сърдечните им терзания,а аз самата да не мога да си намеря някого за повече от една нощ...Сигурно има някаква формула някаква страшна тайна,която другите крият от мен...
Дали съществуеа истинска любов или след объркано и дълго лутане хората просто се отказват да търсят и се примиряват с някакъв странен екземпляр,с когото кавгите са в умерени количества,вкусовете приблизително еднакви,а секса поносим?Дали си струва да обикаляме безцелно пътищата на живота в търсене на ОНЗИ специалния човек,кокто ще преобърне живота ни или е по-добре просто да намерим някой,който да държи на нас,да стиснем зъби,да преглътнем нуждата си да обичаме и да се оставим да обичат нас...Дали въобще можем да обичаме или изгубеното ни сред въпроси подсъзнание ни изиграва лош номер,като ни кара да си мислим че е възможно да бъдем Някой за някого...Дали?