Разплаках се...

...от щастие,когато прочетох това...Сякаш отново съм на село...Сякаш пак съм дете...Сякаш съм вкъщи!

Боси Звезди

"От каруците тихо ти става.
Тънка сламка ти пали сърцето.
Гъста сянка черешите дават,
а в хамак ромбовее небето.

И посрещаш - на босо - звездите.
(Глас зелен. Жабокрякат блатата)
Нестинарки просветват в очите ти,
а треви ти целуват краката.

Пъстри черги, във раклата скрити,
чакат празник. Камбани. И сватби.
Тежко мляко, под кърпа завито,
иска нечии устни да радва.

Две кокошчици кудкат и дякат.
Топлят обли яйца и те викат.
Тънка пара върти козунакът.
С дъх кристален те пие мастиката...

И разлайват се с глас безразличен
като псета съседските двори.
Зад оградата никой наднича.
Луда котка със себе си спори.

А луната е кръгла. И лика.
( и се крие зад близките храсти)
Малка баба - със стръкче иглика
и с очи, по-големи от щастие.

А до прага те чакат галоши.
Мравки крият за теб гъделичкане...
Тука няма добри или лоши.
Само село е. То е обичане."

/Павлина Йосева/