С дъх на солена магия :)

Лятото е към края си,а аз сякаш още не мога да го повярвам...
Изпитите минаха,класиранията,записания...Всичко!Край!Студентка съм...
Работя,обичам...-щастлива съм!А ми е странно едно такова...С замиаването ми за София ще дойде и най-голямото изпитание за любовта на живота ми...Знам го...и може би точно за това така съм се вкопчила в обещанието Му да направи всичко възможно да замине с мен...Така се надявам!
Не съм писала от месец и се чуствам някак пуста...Отдавна музата отказва да ме посети и може би просто,защото вагам всичко от себе си,за да правя щастлива един единствен човек нямам нужда да изливам мислите си на лист...Пак ще пропиша...Знам го:)
Понякога усещам как съм се пристрастила към това Мое момче;към тези устни и остри скули;към най-красивата трапчинка на света;към топлите му любящи очи...Не бих била себе си без него!
Усещам как искам да се будя в тази прегръдка през целият си живот...Усещам,че той е Човека за мен...И така се надявам това никога да няма край!
Вчера пропуснах рожденият ден на най-добрия си приятел...Бях така потънала в работа и толкова уморена след това,че със Станислав се прибрахме и веднага съм заспала-пропуснах най-важния ден на скъп за мен човек...И сега се чувствам зле...Егоистка съм!Потънала съм в моите си проблеми и в моя живот и сякаш забравям всичко друго-лошо!
Сега отивам на работа-нощна смяна...Мразя я!
Ще си взема понички и Ред Булл и се си пусна записа по испански...(незнам дали ви казвах,но сега уча испански със самоучител у нас...имам нужда да се развивам :) )...и отново ще потъна в ежедневието си...Ежедневието на едно влюбено момиче...
Незнам защо пиша всичко това,но имам нужда да попиша малко...Да си спомня какво е усещането да твориш!