Небето пак дъждожни вежди сбърчи
и моята усмивката го ядосва,
и струва ми се малко ми се сърди,
че в този студ до Тебе шляпам боса...
Очаквало е ,мисля че, небето
дъждът му радоста ми да измие,
но даже да са черни цветовете
в мене слънце пролетно се крие.
И тази обич дето ти разпали,
така ме топли-сякаш,че горя
и всички май ме гледат онемяли,
че в този студ до тебе аз вървя...
И никакви дъждовни дни не могат
усмивката ми лятна да свалят,
защото чуствам още този огън,
като че ли те срещам днес за първи път...
И няма буря,няма висша сила,
която може нас да раздели...
И зная- няма друга по-щастлива
от мен жена сред ранните мъгли...
Хубаво е да си влюбен, тогава "земните светлини" ти се виждат толкова малки, колкото и звездите и ти летиш някъде високо...
ОтговорИзтриване