Мъглива зимна нощ се спуска
над малкото притихнало градче.
В прегръдката си топла ти ме гушкаш
и малка ставам в твоите ръце.
Усещам как сърцето ми препуска
разпалено от твоята любов.
Поглеждам във очите ти и чувствам,
че ти за мен на всичко си готов.
А устните прошепват мили думи,
затихващи в сребристата мъгла.
Нощта заспива нежна помежду ни,
завита с лъч от падаща звезда.
"Какво си пожела?" с поглед питаш
и взираш се във звездното небе,
а моите мисли на далеч отлитат
към бъдеще планувано със теб.
"Едни очи да виждам всяка вечер,
да ме докосват същите ръце
и устните ти нежно да обсипват
с целувки само моето лице.
Уханието твое да усещам,
когато се събуждам сутринта
и твоя кротък глас да чувам
когато ме завиваш през нощта."
Ти само мой си,чак не ми се вярва!
Обичаш ме.За тебе съм жена.
Ти само мой си,трябва да повярвам,
защото само ти си любовта...
... ах жената Риби! Ако някога такава жена е преминала през живота ви трудно ще я забравите. Няма и какво да се оглеждате наоколо - всички са заети. Да си гледал докато е било време, момко! Няма, и в склада няма…
събота, януари 19, 2008
вторник, януари 08, 2008
събота, януари 05, 2008
За една различна Нова Година...

Тази година посрещнах новата 2008 различно.Различно от самата себе си...
Както каза Станислав-"Не мога да повярвам че си ти..."
...нямаше големи шумни компании.
...нямаше купони до припадък с полунепознати хора.
...нямаше напиване,от което се чуствам като смачкана на 1 януари всяка година.
...нямаше лутане сред непознати мъже докато търсиш в чия прегръдка да посрещнеш идващата година.
...нямаше го момента,в който да се почуствам самотна.
...нямаше я болката да си тръгнеш от нечия квартира рано сутрин...отново сам.

Всъщност чакам тази наша малка зимна почивка от толкова отдавна че чак не си спомням вече:)
С Милото и още една приятелска двойка решихме да отидем в Трявна за Нова Година...
Беше като снежна приказка...Една малка къщичка скрита в снега...Ухание на топло кафе,което Силвето е направила когато се събудя "рано сутрин" (към 11:D )...Една гушкаща пегръдка,докато навън тихичко вали сняг...Една зимна почивка...
Беше хубава Нова година...
Нищо,че със Силвето готвихме,пържихме и приготвяхме до 20ч (никой не ни е виновен че се излежавахме цял ден)...Милото изпече кюфтенцата...Ние направихме баничка...и торта,и салатки,и картофки.....
Беше уютна нова година...
Ден преди Нова Година момчетата спечелиха от Еврофутбол и ни заведоха на механа...Готвеха страхотно...Един хубав хляб...Едни филета....Пък какъв десерт да знаете!
Но не това беше най-важното...

...Събуждаш се в топлата прегръдка на едно тъмнокосо момче и го гледаш как спи.Унасяш се от равномерното му дишане и се молиш тайно той да остане с теб до края на живота ти...Защото го обичаш...Усещаш как ръцете му галят тялото си и се молиш никога да не си отиде...Защото не би живяла без тези ръце...Ти просто обичаш...

Страно е усещането за такова спокойствие,което изпитахме ние-четирима младежи в това райско кътче...Сякаш няма проблеми...Сякаш дори малките неприятности и ежедневните караници са нищожни...Нищо не може да те ядоса...Просто спокойствие...

Малките старинни къщички сгушени сред преспите бял пухкав сняг....Полузамръзналата река...Както в онази зимна песничка...Бяла приказка...
Не мога да пресъздам духа на Трявна...Той просто трябва да се види...Да се усети...Той опиянява и чисти душите...Чисти сърцата...Кара те да се чустваш жив...

Макар да изщракахме около 160 снимки общо ще слога само няколко първо поради вроденият си мързел,а и точно тези са сканирани от хартиен носител и не са с мн добро качество и са малко дребни,но...Нищо:) Дано ви харесат приятели :D

Абонамент за:
Публикации (Atom)