За една различна Нова Година...

Тази година посрещнах новата 2008 различно.Различно от самата себе си...
Както каза Станислав-"Не мога да повярвам че си ти..."

...нямаше големи шумни компании.
...нямаше купони до припадък с полунепознати хора.
...нямаше напиване,от което се чуствам като смачкана на 1 януари всяка година.
...нямаше лутане сред непознати мъже докато търсиш в чия прегръдка да посрещнеш идващата година.
...нямаше го момента,в който да се почуствам самотна.
...нямаше я болката да си тръгнеш от нечия квартира рано сутрин...отново сам.

Бях щастлива!

Всъщност чакам тази наша малка зимна почивка от толкова отдавна че чак не си спомням вече:)
С Милото и още една приятелска двойка решихме да отидем в Трявна за Нова Година...
Беше като снежна приказка...Една малка къщичка скрита в снега...Ухание на топло кафе,което Силвето е направила когато се събудя "рано сутрин" (към 11:D )...Една гушкаща пегръдка,докато навън тихичко вали сняг...Една зимна почивка...
Беше хубава Нова година...
Нищо,че със Силвето готвихме,пържихме и приготвяхме до 20ч (никой не ни е виновен че се излежавахме цял ден)...Милото изпече кюфтенцата...Ние направихме баничка...и торта,и салатки,и картофки.....
Беше уютна нова година...
Ден преди Нова Година момчетата спечелиха от Еврофутбол и ни заведоха на механа...Готвеха страхотно...Един хубав хляб...Едни филета....Пък какъв десерт да знаете!
Но не това беше най-важното...

...Събуждаш се в топлата прегръдка на едно тъмнокосо момче и го гледаш как спи.Унасяш се от равномерното му дишане и се молиш тайно той да остане с теб до края на живота ти...Защото го обичаш...Усещаш как ръцете му галят тялото си и се молиш никога да не си отиде...Защото не би живяла без тези ръце...Ти просто обичаш...

Страно е усещането за такова спокойствие,което изпитахме ние-четирима младежи в това райско кътче...Сякаш няма проблеми...Сякаш дори малките неприятности и ежедневните караници са нищожни...Нищо не може да те ядоса...Просто спокойствие...

Малките старинни къщички сгушени сред преспите бял пухкав сняг....Полузамръзналата река...Както в онази зимна песничка...Бяла приказка...
Не мога да пресъздам духа на Трявна...Той просто трябва да се види...Да се усети...Той опиянява и чисти душите...Чисти сърцата...Кара те да се чустваш жив...

Макар да изщракахме около 160 снимки общо ще слога само няколко първо поради вроденият си мързел,а и точно тези са сканирани от хартиен носител и не са с мн добро качество и са малко дребни,но...Нищо:) Дано ви харесат приятели :D