Приказка...

В Созопол през пролетта е приказно...
Нацъфтели сливи са се гушнали сред дървените (и не само) къщи...Дразнещо любопитно баби са наизлези по пейките пред същите те зи къщи,а влюбени двойки се разхождат из иначе живописното градче...
Созополчани се завръщат от всички краища на страната ,за да отпразнуват Великден...Кой учи,кой работи,кой се е оженил...Всички сме пръснати през зимата някъде далеч и сега сякаш пролетния артомат на сол и пясък ни събира отново у ДОМА...
В Созопол през пролетта е приказно...

***

И точно като част от тази приказка и аз се завърнах в Созопол през пролетта...Притихналия кей и пустото пристанище,поруменели от целувката на залязващото слънце, отново ми припомнят ,че това е моята приказка...Че съм израстнала в нея и че тя е част от мен...Припомнят ми защо толкова го обочам...Този МОЙ Созопол!!!

***

Дали от любовта ни,която сякаш се ражда с нова сила всяка пролет...или от факта,че и ние сме част от приказката,но днес с Мишето решихме да отидем на разходна в околностите на Созопол....Качихме се на Бъкърлъка,полежахме си край язовира в село Росен,пихме по една бира на Даляна и прекарахме един наш вълшебен ден...Още една страница от приказката...



ОБИЧАМ ТЕ,МИЛО!БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА НАШАТА ПРИКАЗКА!