В последния топъл ден на ноември с Милото бяхме на село...
Излязохме в есенната гора и изживяхме една топла есенна приказка... Едно последно късче от отиващото си слънце... Едно цветно петно,което да ни топли през идващата студена зима...
Видяхме златните и огнени цветове на есента,така както не съм ги виждала от дете...
Последните лъчи на есенното слънце вече не можеха да ни стоплят... Но споменът за тях ще ме топли за дълго...
Въпреки тъмните облаци, които заплашваха всеки момент да излеят леденият си гняв върху нас... Нищо не можа да развали усмихнатото ни настроение :)
С Милото си направихме много снимки,които да ни напомнят,колко беше хубаво :)
Беше вълшебен следобед...
НАЙ-КРАСИВИ ЗА МЕН БЯХА СЕНКИТЕ НА ЛЮБОВТА НИ:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар