събота, ноември 21, 2009

Събота вечер в Студентски град...


"Някой хора преминават набързо през живота ни, други спират за миг и оставят светла диря в сърцата ни... Повече никога не можем да бъдем същите!"


Тази мисъм винаги съм свързвала с определени хора в живота си - хора, които се появяват, за да ти покажат всичко, на което си способен
.
Срещаме ги, когато не ги очакваме и много често дори, когато не ги искаме в живота си... В онези моменти, когато искаме да избягаме от света и да бъдем само с болката си, тези "хора-ангели" се появяват и ни даряват с цялата обич, на която са способни... Покават ни дъгата и ярките цветове на живота... Учат ни пак да живеем!
Никога няма да забравя първата си година в новото училище в Бургас, новия клас малко по-късно и новия университет в София... Всички големи преврати в живота ми са ознаменувани с тежки депресии, драми и хора, които ме спасяваха от тъмнината... Моите спасители...
Всеки един период в живота ми е белязан от Тях - хората, които ме превърнаха в човек и ме научиха на всичко, което знам; подариха ми всичко което имам и ми показаха всичко красиво, което съм видяла в живота си!
... Не! Не говоря за мъже, а за приятели!
Мъжът в живота ми има специално място... Всъщност не, моя мъж е моя живот!... Но те... Те ме превърнаха и всеки ден ме превръщат в жената, в която той се влюби. Те ми показаха правилния път да намеря себе си и да се подаря на Него... Аз съм нищо без тях!
Няма да назовавам имената им, те знаят кои са... И дано не забравят, колко ги обичам...
Те ми купуват торта, когато съм тъжна, водят ме в Мак Доналдс за чаша успокояващо какао, учат ме да играя билярд, правят ми палачинки за рождения ми ден и идват в 10вечерта да ми донесат хляб, защото ме мързи да отида до магазина...
Те са хората, за които бих минала през огъня и които търпят и най-странните ми и студени настроения... Хора, които ми се усмихват, когато съм намръщена като буреносен облак и ми прощават с божествена сила всеки белег, който оставям в сърцата им...
Хора, които ми показаха какво е приятелството...
Понякога дори не знам как бих могла да им се отплатя за всичко, което правят за мен :)
Обичам ви!!!



1 коментар: