Една любов по пътя си отива,
един човек ранява ме до смърт,
една лъжа мечтите ми разбива,
но пак се раждам на света на пук.
Боли сърцето,празни са очите,
угасна вече огъня на радостта,
изми дъжда на обичта следите
и лятото изчезна с любовта.
И само вечер в мрака и тъмата,
сред сухите листа на есента
се връща с тиха стъпка пак тъгата
и спомени в стаята кръжат.
Танцуват две сърца на стара песен,
усмихвам се през сълзи пак сама
и с прилив нов на сила и надежда
заспивам в люлката на вечерта.
А уторо настъпва пак мъгливо
и мрачно е в моята душа,
но казвам си:"Ще бъда пак щастлива"
и знам ще се завърне любовта!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар