Навън вали,разкъсва се небето,
Страда и отива си от нас,
едно щастливо,нежно бяло лято-
светлата звезда в тъмен час.
Ръцете черни днес към нас протягат
Дърветата в училищния двор
И празна,и самотна е душата,
Боли сърцето като в затвор...
Навън вали,разкъсва се небето,
Гори душата,страдам в нощта,
Отива си едно прекрасно лято...
Трябва ли да плачем за това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар