Капчиците вода мокрят косата ми,но това вече няма значение...Вървя под студения дъжд и се оглеждам в застиналите виртини...Сякаш цялата суетня на забързалия към лятото град се стапя в дъжда...Всичко спира за миг и той става наш...Сега сме сами...само аз и моето чудо...Моето чудо,което един закъснял дядо коледа ми подари...
Често вечер заслушана в прибоя на нищото се питам дали заслужавам теб-моето чудо...Дали просто "добрия старец" не обърка адреса и дали не може всеки момент да се появи едно друго момиче и да те поиска...Но аз няма да те дам...Вятърът те довя...и вече няма да си отидеш...защото те обичам...
Аз и моето чудо вече се унасяме в спокойствието на собствената си сигурност...Аз и моето чудо вече отдавна сме забравили света...Аз и моето чудо вече сме НИЕ...
Аз и моето чудо...колко хубаво звучи само...Една усмивка и вече знам-ти си!
Оглеждам се в очите на моето чудо и усещам аромата на кожата му...
"Кога ще си отидеш?Никога?Дали?"
Няма коментари:
Публикуване на коментар