Топлината на нагорещената скала плъзва по кожата ми и усещам докосването ти...Сякаш още си тук...Сякаш те имам...
Ранната пролетна мъгла се спуска и те отнема от мен...Потъваш в тъмнината и изгубена се питам :"Кога ще те видя?Кога ще те намеря отново?"...Ехото от думите ми отеква в тихата безбрежност...Изгубена се оглеждам в живота си...Сама съм!В нищото...Пусто е...ужасно пусто...Сядам на соления от сълзите ми под и усещам ледените му пръсти по тялото си...
Крясъкът зараждащ се в гърдите ми отеква в съзнанието ми..."Обичам те!Ще те чакам!Докога?Докато се върнеш..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар