Аромата на моя живот
С аромата на тъмно кафе
в ранната есенна сутрин,
се буди за новия ден
моя град-и хладен,и мръсен.
С аромата на тъмно кафе,
с горчилката,с топлата нежност,
приютява ме в своите ръце
и люлее ме в утрото свежо.
С аромата на снощния дъжд,
на изсъхнали листи и храсти,
с аромата на мократа пръст,
моя град се събужда сред здрача.
С аромата на ледена смърт,
сред мъгливи,намръщени вечери,
моя град се усмихва на сън
и целува ме с бащинска нежност.
С аромата на минали спомени,
с аромата на стара любов,
с аромата на мисли прогонени
аз отпивам глътка живот!
Духовете на града
Усмихнати,забързани,студени,
с преплетени ръце,с нежни сърца,
с лица от есенния хлад поруменели,
с бледи устни,с топлещи слова.
Целувки скрити,тайни и свенливи,
прегръдка на раздяла в здрачина
и стъпките зад ъгъла завили,
изгубени сред ранната мъгла.
И светофари с погледи сърдечни,
и мълчаливи,светещи стъкла,
автомобилни клаксони далечни,
фучащи цяла вечност из града.
И погледи,и срещи,и раздели
случват се понякога така,
и мисли своя бяг за миг поспрели,
и влюбени въздишки в утринта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар