Какво се случи?!?

Незнам от къде да започна?!?
Сядам пред листа,а мислите ми хаотично се ровят в спомените и търсят някаква истина,с която да утеша собственото си съзнание,че всичко ще е наред...
Незнам какво се случи...незнам как...
Ревността ти винаги ме е забавлявала...Онази вечер за първи ме уплаши...Видях болката в очите ти,видях блясъка на яростта и видях безразличието...Отнесе се с мен като с поредната ку*вичка в леглото ти макар да знаеш,че не съм го заслужила...Ревността ти ми причинява болка...Изгаря ме отвътре...Разкъсва ме е ме оставя сама на произвола на съдбата...
Никога не съм била с друг след теб!Не съм го поискала!Не съм имала нужда!...Просто ми стигаше да знам,че скоро пак ще те видя и да те нося в сърцето и мислите си...
Не съм виновна,че ме заглеждат...Не съм виновна че и той се влюби в мен...Не съм виновна,че мъжете ме пожелават понякога във фантазиите си...Аз съм само твоя!
Мислех,че ме познаваш,но арогантността ти ме вбеси...Дори не искам да повярвам,че през главата ти може да е минала мисълтта,че съм флиртувала,че съм те наранила,че бих ти изневерила...
Незнам от кое ме боли повече от грубото ти държание или от факта че се съмняваш в мен?!?
Знам само,че боли!