ДетСТвоТо Ми...

Сядам да пиша това в последните 10 мин преди да изляза от вкъщи...

Хм..
Напоследък не обичам неделите...Много са ми едни такива...-натоварени,забързани...литературни:)
Липсват ми онези неделни сутрини,които помя от детските си години...
Събуждаш се около 9ч. сутринта от гъделичкането на пролетни лъчи по лицето ти и целия въздух е пълен с една такава неделна магичност...
Ставаш и още по пижама усещаш аромата на палачинки или пържени филийки и какао из цялата къща...
Влизаш в кухнята,а Крис вече е преполовил закуската си и се превива от смях пред някое детско предаване от типа на "Спукано гърне"...
Поглеждаш през прозореца-навън вълшебен пролетен ден е залюлял в скута си целия град и нямаш търпение да сложиш стария анцунг и да отидеш с приятели (брат си) да карате ройлери по стария път към Райския залив...
Един сладък коктейл от свобода и спокойстие...

Липсва ми...
Понякога толкова ми липсва моето детство...