Аз вятър съм над пролетна градина.
Априлски дъжд и слънцето на май.
Аз буря съм-несдържана и дива.
Гореща съм. (напомням чаша чай)
И полъх съм над цъфнали ливади.
И облак съм над гордия Балкан.
Дори след мене НИЩО да остане,
аз знам ще се превърна в празнота.
Ще бъда синя и неуловима
мъгла,попила в розовия здрач.
Понякога ще бъда бяла зима.
Понякога ще бъда топлина.
И бях,и съм,и пак ще бъда
стотици непостигнати неща.
Защото с теб намерих вече пътя
към моето призвание-ЖЕНА!
Много е готино! Имаш само лека забележка за края на втория куплет, че не ти се е получила римата, но сигурно си имала нещо в предвид. Така де, аз не разбирам от стихове. :)
ОтговорИзтриванеАми,слънце,истината е,че трябваше да бъде "дори след мене нищо на НЕ остане" но се получи мн тромаво и махнах НЕ-то и ми се струва че смисъла почти се запазва :)(защото се опитвам да поддържам ритъма,а не римата)
ОтговорИзтриванеА за празнотата...иска ми се да повярвам,че дори да не успея да променя свта и да направя велики неща в живота си...Дори и да не ми построят паметник когато си отида...Дори да не оставя нищо след себе си,ще се превърна в празнота в нечие сърце...и ще липсвам на някого :)