Ето и поредното стохотворение,откраднато от ПламиТо,което обаче искам да посветя на важен за мен човек...Обичам те!
"Ще ме обичаш ли?!?
Ще ме обичаш ли още,когато
времето остави своя отпечатък по мен
и вместо косите красиви от злато
по лицето се спуска сивкав сатен?!?
Ще ме обичаш ли още когато,
морно към тебе протягам ръка
и вместо парещо лято
докосваш студена есен-жена?!?
Ще ме обичаш ли още,когато
тревогите ясно по лицето личат
оставили своята диря безжално
там,където докосваше нежната плът?!?
Ще ме обичаш ли още,когато
живота с последни ласки ме обгръща
и едничката ни радост-децата
към свидната ни младост ни връщат?!?
Ще ме обичаш ли?!?"
Знам че звучи банално, но ще те обичам винаги, дори ако някой ден не съм до теб, аз няма да спра да те обичам...Ти винаги ще си и ще бъдеш моето мило, моят сладкиш, моята голяма любов ! Обичам те !
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване