Дипломи или нещо такова...

Ето-взехме ги!Край!

Взех най-сетне заветната диплома и горда с Отличния си 5,79 мога да кажа,че вече съм напълно завършила и сякаш вече нищо не ме свързва с ГПНЕ"Гьоте"...Освен може би спомените...и приятелите...и усмивките...и човекът,в който се превърнах там...
Май ме свързват повече неща,от колкото някога съм предполагала...Защото я нося в сърцето си...Моята гимназия!
Като стане дума за училище ставам много (може би дори ненормално) емоционална...Обичам немската гимназия и странното е,че дори тогава,когато ми е било най-трудно,никога не съжалих за избора си...
Спомням си денят,в който реших че искам да уча в Немската...
Спомням си и думите на леля ми:"Теди,ти си много умна,мойто дете,но трябва да знаеш,че има и много по-умни деца от теб.Не се настройвай,че ще те приемат."
Мразя някой да ми казва,че не мога да постигна нещо...и може би точно от инат успях...
Още мога да чуя телефона в хотелската стая и гласът на майка отсреща:"Приета си."...То не бяха викове,то не бяха чудесии...Бях щастлива...
Спомням си и онзи магичен 10 септември,когато за първи път видях класа си...
Осми "Е"...Колко магично ми звучеше само...
Спомням си първата Коледа прекарана с моето ново семейство...
Спомням си първия рожден ден на Кат:),който отпразнувахме заедно...
Спомням си почи всеки миг от тези пет години...Сълзи,двойки по немски,бягства от час,какао в Мc Donald's,пиянски купони с неясни спомени (слава Богу!) и приятели...Толкова много приятели!
Винаги съм се чусвала щастлива,че влязох в Гимназията...Дори когато стресът от заешките години ме остави без коса...Дори тогава знаех,че постъпвам правилно!
И се питам-дипломи ли са това или просто обещание за приятелство...Обещание да си спомним!Обещание да успеем!

И както каза Кат:) - дори да се разделим винаги ще си останем двете момичена с усмивки в имената си ...