Призракът...

Чудесен ден...И плаж...И слънце...И ти...
Само ние...И един спомен...И малко ревност...И много любов...
Понякога си мисля,че бих убила за теб...Бих лазила...Бих наранявала...Бих страдала...

Многократно съм казвала,че съм ревнива...Факт е!Никога не съм го отричала...Не го крия-темпераментна и отмъстителна съм...Готова съм да изпепеля всяка,която се опита да те докосне;всяка,която те пожелае;всяка,която те погледне...Само срещу спомените съм безсилна...
Имаше една песен на Вероника (ако не е чалга няма да съм аз :D) "Завинаги тя" (или само "Тя"?)...И точно както се пее в нея,винаги съм се чувствала заплашена от твоя спомен,от твоята първа любов...
Трудно е да се съревноваваш с идеализирания образ от нечие съзнание.Непосилно е да победиш безплътния спомен.Невъзможно е да си по-добра от Първата...
А ето,че днес всичко свърши...
Край на усилията ми.Край на страховете.Край на несигурността.
Призрака се сдоби с плътност...и стана човек.
"Идеалната" слезе от божествения си пиадестал и вече не ме е страх...Вече не е спомен...Сега е настояще...А аз мога да се боря с всичко от твоето настояще...Защото съм най-хубавото в твоето настояще...А ако не съм,то няма да те оставя да го разбереш...
Сега Тя е човек...Мога да издера очите й,да я изгоря,да я разкъсам на парчета и да я изхвърля от живота ти...Вече съм силна!
Не ме е страх да не те изгубя...защото Тя вече не е призрак...Тя е просто едно обикновено момиче...Като всяка друга...
И нека само да се пробва да те докосне!?!