Пак гледах One Tree Hill...И пак ме натъжи...
Сигурно се питате,защо го гледам тогава....Ами незнам.По-силно е от мен...По-силно от волята ми да съм щастлива...Една странна нужда да го гледам...макар да знам,че ще е тъжен.
Този филм беше с мен,когато бях най-сама...Влюбвах се с героите му,когато аз самата не можех да се влюбя...Празнувах триумфите им,когато самата аз нямах победи...и явно съм ги приела твърде лично.
На всичкото отгоре и днес прочетох нещо,което по -странен начин ме върна назад...Незнам.Явно имам нужда от шоколад!Не мога да го обясня...Мина сесията.Направих си страхотна почивка в Созопол,с любовта на живота ми...и изведнъж от както съм се прибрала в София-бам!Депресия след депресия.
Не мисля,че синдрома на тъжните филни може да се обясни...Някой казват,че човек изпада в емоционална дупка преди рождения си ден...Това ще да е-време ми е вече!
А пък съм щастлива,не е като да не съм...Ама на!-Необяснимо!
С Вики днес пребоядисахме коридора...Сами.Толкова сме горди.Сега да седнеш да пийнеш кафе на масата отвън-кеф ти прави...А като че ли пак не е достатъчно!
Някаква неистова нужда имам да пиша и все ме преследва усещането,че нещо не е на ред;че нещо забравям;че някъде бъркам...Необяснимо!
Знаете ли...Отдавна не съм излизала с приятели.А като че ли имам нужда...А някак си нямам желание...Всъщност имам желание,но...немога да го обясня.Сякаш знам,че не трябва...Трудно ми е.Просто гледам OTH...Виждам тези хора-приятели...и моите ми липсват-сякаш никога повече няма да срещна хора,които така да ме разбират...и училището ми липсва...и всичко!
Безнадежно е да се опитвам да обясня нещо,което на мен самата не ми е ясно...
Сигурно някой ден ще се разбера...и ще проумея какво се опитвам да кажа...Някой ден...Като порастна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар