Понякога в тъмното мълча
и вслушвам се в черното край мен.
И сякаш глуха ледена тъга
безжалостно се впива в мен...
С ледените си ръце ме хваща
и няма смисъл даже да крещя.
Безмълвна се отпускам в тъмнината...
...и губи се в нищото страха.
Колко позитивно звучи, а?
Интересни неща ми идват наум докато се карам с поредния неплатил клиент:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар