Понякога сядам да пиша само, защото листът ме вика... Усмихва ми се примамливо и ме подтиква да хвана химикала...
Сядам без идея какво иска да ми каже този път, но съм спокойна - докато листът ми говори, не съм изгубила магията си!
Днес сядам да пиша за Коледа...
За Коледа такава каквато Я познавам - ароматът на топла баклава пропил всеки сантиметър на дома ми... Светещите лампички на прозореца ми... Чорапите, закачени на вратите, които мама и татко ще напълнят със сладкиши...
Украсената елха в коридора и усещането за топлота... Топлота създаваща уют и разнежваща ме от мъничка :)
Брат ми- традиционно облякал ямурлука и путурите, отива да пее за рождеството - коледар е!
Всичко изниква в съзнанието ми като далечен спомен, който никога няма да върна...
Един спомен, който все повече ми се изплъзва и го губя с всяка отминала минута...
Носталгията за моите снежни Коледи у дома ме натъжава и сякаш губя частица от себе си...
Губя детето...
При което пак ще се връщам, понякога...
Няма коментари:
Публикуване на коментар