Навън е ден - прохладен, но усмихнат
понесъл мен на свойте рамене
със зимна свежест вътре в мен надниква
и дава на мечтите ми криле...
Навън е ден, а в мене се смрачава
настъпва тъмна нощ, настъпва мрак
и сякаш странно ме успокоява,
това безбрежие поражда в мене страх.
Усещам се наистина красива.
Усещам се пречистена, добра.
Усещам, че се ражда в мене сила
да събера в едно тъмата и деня.
Тез две стихии в мене се боричкат,
разглезени, ядосани деца
и карат ме да бъда ту щастлива,
ту бурна като пролетна река.
Такава съм - различна, непреклонна.
Такава съм - и лоша, и добра.
Усмихвам се на слънчевите хора,
ранявам с огън злото, грубостта.
Дали съм права, грешна ли - незная!
Мен другите ще съдят някои ден.
Сега единствено да бъда мога млада
един щастлив живот тупти в мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар