Странно е как понякога хора,които дори не си подозирал,че ще срещнеш нахлуват в живота ти и го променят...
Странно е как понякога тръгваш някъде в Нищото и ти се иска да крещиш от болка,а после когато срещнеш Нищото откриваш,че неговата непозната тъмнина не е никак страшна,че тя крие хора и тайни,които са по-ценни от всичко друго...те са живота!
Странно е как собствените ни цели и амбиции се обръщат срещу нас в лицето на един единствен човек,за да ни покажат колко малки и незначителни са желанията ни,за да ни покаже колко първични са мечтите ни,за да ни въведе в един друг по-забавен свят...За да ни покаже живота!
Имаше една мисъл,казана от много по умен от мен човек (но не ме питайте кой) :"Някой хора преминават набързо през живота ни.Други-спират за миг и оставят светла диря в сърцата ни.Повече никога не можем да бъдем същите..."
А няма ли такива,които остават при нас завинаги?Нима ти ме промени и сега ще си отидеш?!?Явно е вярно-ти изпълни мисията си...Вече съм друга и никога не ще мога пак да съм наивната идеалистка,която бях...ти ме промени!
Незнам дали трябва да ти благодаря или да те обвинявам...Незнам дали за добро пътищата ни се срещнаха...Незнам дали някога отново ще те видя...Мога само да се нядявам...
Вятъра блъска в стъклата и прозореца злокобно скърца под натиска му...и той като мен е на предела на силите си...
Деня е далеч...
Няма коментари:
Публикуване на коментар