Понякога не мога да повярвам,че скоро ще те видя...Понякога си представям как след няколко дни ще потегля и ще съм в обятията ти...Знам,че само часове ме делят от зелените ти очи и само мисълта за това ме кара да изтръпна...Понякога дори си мисля,че си се превърнал в единственото ми щастие...колкото абсурдно да звучи...
Последните месеци ми харесваше да се правя на силна...Изпитвах нужда да съм ти ядосана просто ,за да не призная колко много ми липсваш...Днес знам как само с теб искам да бъда и това ме кара да се усмихвам...
Странно е какво понякога ни прави щастливи...Само мисълта за теб усмисля ежедневието ми и колкото и да е странно за мен,не се чуствам уязвима...Чуствам се желана!
Чувам гласа ти по телефона и макар разума ми да крещи колко си далеч и колко глупава е илиюзията,че сме заедно аз имам нужда от нея...Имам нужда да вярвам,че само аз съм в мислите и надеждите ти...Дори да е лъжа...Просто искам да ме излъжеш...
Понякога се питам какво ни прави щастливи,когато живота ни отнеме всичко и не ни остави дори шанс да бъден дръзки и невъздържани...И точно тогава получавам отговора-оставаш ми ТИ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар