Есенните ветрове се гонят
по улиците пусти на града.
Изгубени,студени,сиви хора
с празни погледи се връщат у дома.
Едно листо се спуска от дървото
и пада върху твърдата земя,
и спомням си за огненото лято,
и мислите ми губят се в нощта.
И може би сред празните витрини,
и бързите коли,и сивкав здрач,
ако те нямаше и мене би помело
времето във вечния си бяг.
Но ти си тук и няма да си идеш!
Но ти си тук и топлиш ме в нощта!
Сред ледената каменна пустиня,
ти криеш смисъла на радостта.
И ето,че усмихвам се без болка,
и силна съм,и мъничко добра,
и слабостта на фалша победила,
пред теб съм днес за първи път жена...
Няма коментари:
Публикуване на коментар