Живота ми без теб...

Мъгливи,мрачни,лепкави и мокри
са всички нощи в този празен град.
Безслънчеви и пусти,и самотни
са всички дни след теб и любовта.
Ужасни са!Враждебни са!Коварни!
Студени хора с ледени лица,
потънали в среднощните кошмари
и в своите светве,и в страха.
Те може би дори незнаят кой си.
Незнаят как те срещнах,как живях.
Не знаят как за тебе плача нощем.
Незнаят и не ще да разберат.
Те може би дори не забелязват
сълзите в зачервените очи,
усмивката застинала отдавна
и в тъмното оставени следи.
Те може би не искат да попитат
дали и как ще продължа сама,
дали отново слънцето ще видя,
дали ще разцъфтя с пролетта...
Не ме интересуват!Те са никой!
Не ме вълнува тяхната съдба!
Аз цвете съм на парещото лято...
Не ще остана никога сама!
С вълните му солени ще се пеня!
Ще се разливам нежно по брега!
И ще изгрявам всяка сутрин на небето!
Ще те целувам всяка вечер в съня...
Ще стана ехо от смеха на самодива!
Ще стана на русалките сестра!
Аз искам още малко да те имам.
А после нека спуска се мъгла...